Якешину
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Серия: Японски загадки #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Якешину». Краткое содержание книги:
Когато отправи към двамата строг и подканващ поглед, най-напред заговори по-малкият му брат:
— Ако Джинсай беше поел поста на баща ни, аз щях да стана негов помощник — каза той с хрисим детски глас. — А сега не ми се полага нищо, ако не ми намерят някакво друго място… — и сведе още по-ниско глава.
Сестрата скри лице зад ветрилото си и изрече едва чуто:
— Аз имах уговорен брак с един висш чиновник, но тази сутрин той оттегли предложението си, защото е разбрал за положението ни. Вече едва ли ще се появи друг подходящ жених, съгласен да вземе булка без зестра…
— Сестра ми ще трябва да избира: или да си остане бедна стара мома, или да влезе в манастир.
— Приемете искреното ми съчувствие — каза Сано, защото действително смъртта на Ояма, изглежда, бе донесла само страдания на децата му вместо някакви облаги. — Въпреки това трябва да ви попитам къде бяхте онази вечер и вчера сутринта?
— Вкъщи — отвърна Джинсай. Брат му и сестра му кимнаха. Сано възнамеряваше да нареди на детективите си да разпитат васалите и слугите в имението на Ояма, за да получи потвърждение за алибито им от независими свидетели. — Може ли да ви задам един въпрос, сосакан сама? — обади се отново Джинсай. — Чухме, че в изгорялата къща са намерени още два трупа. Чии са?
— Все още никой не знае — отвърна Сано. — Надявах се, че някой тук ще разпознае жената и детето…
— От нашето имение няма изчезнали — рече Джинсай.
— Да се сещате за някого, който да е искал да стори зло на баща ви? — попита Сано.
— Имаше доста врагове — отвърна по-големият син. — Някои от тях бяха престъпници, които е арестувал, други бяха съперници за власт в полицейското управление, трети — мъже, чиито съпруги бе прелъстил… Лично аз смятам, че онова момиче, сирачето, което са открили край опожарената къща, е виновно…
— Защо? — попита Сано заинтригуван.
— Мога да ви отговоря само насаме… — отвърна Джинсай след кратък размисъл и погледна към брат си и сестра си. Сано им кимна и те излязоха в градината.
— Смятам я за виновна, защото престъпниците, съперниците или гневните съпрузи едва ли са знаели, че баща ми ще е в храма въпросната вечер, но обитателите му със сигурност са го видели. Особено момичетата… — Джинсай преглътна смущението си и поясни: — Баща ми използваше положението си на дарител, за да си намира момичета сред сираците и послушниците. Когато посещаваше храма, си посочваше някоя девойка и я принуждаваше да му се отдава. Веднъж ме взе със себе си и ми обясни, че ако стана член на „Черният лотос“, и аз ще се радвам на същите привилегии. Тогава ми представи Хару като една от любимките си…
— Водачите на сектата знаеха ли за отношенията му с Хару?
— Може би да, а може би не. Но мога да ви уверя, че Хару мразеше баща ми — продължи Джинсай. — Онзи път тя го изгледа яростно, изплю се в краката му и избяга. А баща ми само се изсмя и каза, че темпераментът й правел сношенията с нея особено вълнуващи. Може тя да го е убила, задето я е насилвал, а после да е подпалила къщата, за да прикрие истинската причина за смъртта му…
— Възможно е — каза Сано, макар че не можеше да свърже портрета на Хару, обрисуван от Джинсай, със собствения си спомен за ужасеното момиче, което бе видял предишния ден. Освен това омразата й към Ояма не предоставяше мотив за убийството на другите две жертви. Пък и защо не бе избягала от сцената на престъплението? — Ако се докаже, че наистина е убийцата на баща ви — завърши Сано, — Хару ще бъде наказана с цялата строгост на правосъдието.
Размениха си вежливи поклони за сбогуване и Сано реши да се върне в замъка Едо, където Рейко сигурно вече се бе прибрала и го чакаше да му разкаже какво е научила от основната заподозряна.
Глава 7