Якешину

— Твърде млада е за жената от пожара — каза Хирата. Сано му беше пратил съобщение от моргата с описание на жертвите.

— Един докер от пристанището дойде миналия месец и ни помоли да издирим слабоумната му майка, която се загубила…

— Твърде е стара!

— Някаква жена избягала от района Суруга преди няколко дни. Трийсет и четири годишна. Съпругът й е бакалин.

— Това е някаква възможност! — след като записа имената на съпрузите, Хирата попита: — А да има обявени за издирване малки момчета?

— Едно от Кьобаши… — Хирата се обнадежди, но Учида добави: — Деветгодишно… Останалите изчезнали, за които съм получил информация, са само мъже.

— Значи не стават — каза Хирата, без да губи кураж. Той вярваше в себе си и в късмета си и вече имаше блестяща идея, която можеше да му спести дълги часове ровене в прашните архиви. Благодари на Учида и се отправи към една голяма канцелария в задната част на сградата, където двайсетина чиновници седяха зад бюрата си и подготвяха обяви и доклади. Когато Хирата влезе в помещението, те всички прекъснаха работата си и се поклониха. — Искам да ми подготвите едно съобщение — каза им Хирата. Беше поласкан от готовността, с която писарите положиха пред себе си чиста хартия и посегнаха към четчиците. — Пишете: „Сосакан Сано Ичиро желае да установи самоличността на жена и дете, намерени мъртви след пожар в храма «Черният лотос» — издиктува той. После цитира направеното от Сано описание на жертвите и продължи: — Всички, които разполагат с някаква информация, незабавно да се обадят в полицейското управление на Едо.“ — Когато чиновниците записаха текста, Хирата каза: — Подгответе го в хиляда екземпляра. Но преди това запишете следното съобщение и го разпратете до всички йорики. „Всеки дошин е длъжен да разлепи обявата по всички табла и да се погрижи нареждането да стигне до кварталните отговорници в неговия район.“