Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
— Май че наистина зарастват.
— Имате ли болки?
Най-накрая Рейвън се усмихна.
— Много по-добре съм — призна тя.
— Значи сте успяла да прелистите „Даровете на любовта“?
— Да — с нотки на топлота отговори младата жена. Сякаш Лорън Синклер бе написала книгата специално за нея, за неизлечимите й дълбоки рани. Изглежда Лорън знаеше за тях и изпращаше думите си като послание на надежда до Рейвън: има щастие, има любов… дори и за нея.
— И? — подкани учтиво Ник.
— И беше прекрасна — отметна замислено тъмните си коси тя и добави: — Успях да прегледам оставените от вас каталози. Те също са прекрасни. В кухнята са. Направила съм и кафе. Заповядайте.
Ник разля кафето в две чашки и седна до нея на масата, където лежаха внимателно подредени оставените от него на верандата каталози.
Доста страници бяха отбелязани с бледожълт маркер. Едва забележимите ремарки бяха прецизно подравнени в горния десен ъгъл на листовете.
„По този изряден начин, помисли си Ник, тя би се превързала, ако можеше да го направи сама.“
— Изглежда ви харесват доста цветя.
— Да… Помислих, че е по-добре да имам алтернатива, в случай че някои видове не си подхождат.
Ник изгледа замислено жената, която, ако беше преценил правилно по днешното й облекло, не се осмеляваше да направи самостоятелен избор и да се противопостави със свой стил на дизайнерското решение.
— Всички цветя си отиват, Рейвън. Всъщност изобщо не бихте могла да сгрешите, затова изберете каквото най-много ви харесва. Използвайте въображението си, рискувайте.
Малко по малко, благодарение на неговото окуражаване, Рейвън откри, че има определено предпочитание. Искаше единствено люляци и рози, а след като Ник приветства искрено нейния избор, тя се осмели да посочи и какви цветове й допадат. За люляците се спря на традиционното лилаво и на нежно бяло, а за розите подбра меките романтични оттенъци на розово и кремаво.
— Харесват ми и имената им — сподели тя импулсивно и по бледите като сняг бузи се разля нежна розова окраска, наподобяваща „Пристайн“ — любимата й роза. — Дори не съм предполагала, че тези цветя си имат имена.
Ник почувства прилив на противоречиви емоции. Радваше се на ентусиазма, с който Рейвън гледаше на градината от люляци и рози, и същевременно му ставаше тъжно при мисълта, че тя ще се обръща към цветята по име, сякаш бяха нейни приятели… сякаш бяха нейното семейство.
Бързо, много бързо идваше краят на приказното време, когато бяха заедно като Ник Градинаря и Снежанка Акулата. Наближаваше девет. В девет и тридесет Рейвън имаше среща в мансардния офис в Сенчъри сити, а в десет и Николас Голт го очакваше работа в резиденцията в Бел Еър.
— В края на седмицата ще почистя бурените и ще приготвя почвата за засаждане.
— Толкова скоро? — откликна Рейвън, изненадана, но явно доволна.
— Разбира се. Трябва да набавя всички цветя до края на седмицата, така че ако нямате нищо против, предвиждам следващия понеделник да ги посадя.
— Чудесно, съгласна съм.
Ник се поколеба за момент.
— Ще бъде добре, ако тогава присъствате и вие — каза той накрая.
— Аз? Но защо?
— За да ми помогнете в дизайна. — Той срещна с усмивка нейния учуден поглед. — Разбира се, бих могъл да се справя и сам, но има някои деликатни въпроси от етикета и протокола.
— Протокол?
— Представете си, че един ден поканвате лейди Даяна, кралица Елизабет, принцесата на Монако и Барбара Буш във вашата градина. Кой къде ще стане? На кого се полага почетното място? Най-многото слънце? Най-малкото сянка?
Сега и Рейвън се смееше и нейните сапфирени очи грееха.
— Не знам — промърмори все пак тя неуверено.
— Добре тогава. Помислете си. В крайна сметка това си е вашата градина… вашето семейство… вашите приятели.
Секунди след като Ник си тръгна, телефонът иззвъня.
— Здравей, Рейвън.
— Майкъл?
— Имам една сделка за тебе…
Рейвън слушаше мълчаливо и безпомощно мъжа, който я бе изхвърлил от живота си преди по-малко от седмица и който жестоко се бе подиграл с нейното смело предположение, че някога я е обичал. Сега й говореше така, сякаш никога нищо не се бе случвало помежду им. Тонът му бе същият като преди три години, когато я убеждаваше да прибави неговото име към елитния списък на своите клиенти.
Осланяйки се единствено на техните професионални отношения, сега той я канеше да присъства с него на някаква среща в понеделник.