Ритуал в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ритуал в смъртта». Краткое содержание книги:
— Може би има запис на домашното си устройство.
Ив премигна и смаяно впери поглед в него.
— Господи, как е възможно да съм толкова глупава! — Придърпа Рурк и го целуна по устните. — Гениален си!
— Знам. — Той се сепна, когато някакво същество изскочи от сенките и се стрелна по рампата. — Пфу, черна котка! — възкликна Рурк, който изпита странно безпокойство и едновременно беше развеселен от суеверието си. — Чувал съм, че носи нещастие.
— Правилно. — Младата жена тръгна към котката, която се притискаше към колата на Рурк. Забеляза, че животното внимателно я следи с блестящите си зелени очи. — Не изглеждаш гладна, миличка. Струваш ми се прекалено добре охранена за улична котка. Всъщност изглеждаш като нарисувана. Сигурно е дроид — реши тя и все пак приклекна да погали животното. Котката злобно изсъска, изви гръбнака си като дъга и замахна с лапа. Положително щеше да нарани ръката на Ив, ако тя не я беше отдръпнала навреме. — Май не е приятелски настроена.
— Това ще ти бъде за урок. Друг път едва ли ще протягаш ръка към непознати животни… или към дроиди. — Той застана пред Ив, за да набере отключващия код, но не откъсна поглед от блестящите очи на котката. Когато съпругата му се качи в колата, Рурк тихо заговори. Животното настръхна, размаха опашка, грациозно скочи на улицата и след миг мъглата го погълна.
Рурк не знаеше защо е заговорил на галски, прогонвайки котката. Още мислеше за странното съвпадение, когато се качи в колата. Ив се обърна към него и замислено промълви:
— В случая най-лошото е, че не мога да използвам компютърните познания на Фийни. Командирът ми заповяда до второ нареждане да запазя разследването в тайна. Бих могла да помоля съпругата на Франк да ми позволи да прегледам информацията в домашния му компютър, ала ще се наложи да измисля някакво оправдание и се страхувам да не възбудя подозрението й.
— Което не желаеш, нали?
— Точно така. Какво ще кажеш, ако те помоля да използваш… способностите си, за да „влезем“ в домашния компютър на Франк.
Когато подкара колата, Рурк забрави мрачните си мисли и настроението му се подобри. Ето защо шеговито отговори на въпроса на съпругата си:
— Зависи, лейтенант. Ще получа ли полицейска значка?
— Не. Ала ти се полага да правиш секс с полицейска служителка.
— Ще имам ли право на избор? — Ив го ощипа, а той само се усмихна и продължи: — Какво пък, може да избера и теб. Предполагам, че искаш още тази вечер да ме използваш като неофициален консултант.
— Позна.
— Съгласен съм, но първо искам да правя секс. — Когато Ив се разсмя, той продължи: — Питам се дали Пийбоди ще се освободи по-рано. Шегувам се! — побърза да добави, ала превключи колата на автопилот в случай, че трябва да се отбранява от разгневената си съпруга. — Длъжен съм да отбележа, че тази вечер сътрудничката ти изглеждаше невероятно сексапилна. — Избухна в неудържим смях, сграбчи юмрука й, а със свободната си ръка докосна гърдите й. Ив възкликна:
— Слушай, приятел, и без това здравата си загазил. Известно ли ти е, че правилникът на града забранява какъвто и да било сексуален акт в движещо се превозно средство?
— Арестувай ме — предложи Рурк и захапа долната й устна.
— Може и да го направя, но засега си ми необходим. — Изтръгна се от ръцете му и го отблъсна. — А заради хитроумната ти забележка относно Пийбоди, ще отложим секса за след консултацията.
Той изключи автопилота, усмихна се и я изгледа изпод око.
— Искаш ли да се обзаложим, че ще постигна своето?
Ив присви очи и отговори:
— Да, залагам петдесет долара.
— Аз също. — Рурк натисна педала, профуча през желязната порта и бързо подкара по алеята, водеща към дома им.
Четвърта глава
— Спечелих.
Ив се преобърна по корем и докосна голия си гръб, питайки се дали не е изранен от грубия килим. Тялото й още потръпваше от изживяната наслада. Тя затвори очи и сънено промърмори:
— Какво каза?
— Дължиш ми петдесет долара. — Рурк се наведе и нежно я целуна. — Загуби облога, лейтенант.
Клепачите й запърхаха и тя се втренчи в красивото му лице. Двамата лежаха на пода в стаята, до която само Рурк имаше достъп. Доколкото Ив си спомняше, дрехите им бяха разхвърляни навсякъде, включително на стълбището, където съпругът й я беше подпрял на стената и се бе заел да… спечели баса.
— Не виждаш ли, че съм гола? Нямам навик да нося долари в…
— С удоволствие ще приема разписка за сумата, която ми дължиш. — Изправи се грациозно и Ив забеляза как мускулите му играят под гладката му кожа. Рурк взе бяла картичка от бюрото си и й я подаде.