Да обичаш отново
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да обичаш отново». Краткое содержание книги:
Четвърта глава
Райлън беше станал час преди тя най-после да се появи в кабинета.
С трета чаша кафе и чувствайки главоболие поради безсънната нощ, той се бе настанил на един малък диван, облегнал се на възглавници. Бе изчел няколко статии за Демън Рам. Босите му крака стърчаха от единия край. Коремът му между тениската и късите панталони беше гол. Бе се облякъл така за удобство. А пък и за Кирстен Рам нямаше значение какво носи. Тя така или иначе не би го харесала, защото изобщо не си падаше по мъже.
До това заключение бе стигнал след продължите ни размисли през дългите безсънни часове. Реакцията й на целувката му не бе продиктувана само от отвращение. В нея имаше примесен и страх. Защо иначе щеше да се отдръпва така всеки път, когато се опитваше да се приближи към нея? Нищо чудно, че Рам толкова дълго бе мислил за смъртта, след като е имал в леглото си ледена висулка вместо жена.
Щом я чу да влиза, Райлън отпусна списанието върху гърдите си и я погледна над него.
— Добро утро.
— Добро утро. — Тя остави чашата с кафе на бюрото и се наведе да придърпа стола.
Недружелюбното й поведение го подразни. Фригидна или не, можеше да бъде поне любезна, нали?
— Както виждам, сутрин не сте в настроение.
— Да.
— Няма нищо. И с мен е така.
Демонстративно вдигна списанието и отново се зачете, пресичайки всяка възможност за разговор. След няколко минути, през които не запомни нито дума от прочетеното, погледна крадешком към нея.
Тя се бе загледала през прозореца. Очевидно изобщо не се интересуваше от мъжа в стаята. Мислите й бяха на хиляди километри от него. Възползвайки се от възможността, започна да изучава профила й. Чертите й бяха деликатни и доста правилни. Дългата й грациозна шия подхождаше перфектно на малката й глава.
Кирстен подсмъркна, разтърка разсеяно бузата си и драсна нещо върху ръкописа. Езикът й се стрелна леко и облиза устните й. При този несъзнателен жест Райлън усети как у него отново се разпалва страст.
По дяволите, все още я желаеше.
Тя притежаваше всички качества, характерни на чувствените жени. Защо тогава беше толкова студена? Знаеше се, че не съществува фригидна жена, която не би се разтопила, ако попаднеше на подходящия мъж.
А може би Кирстен изобщо не беше фригидна? Може би сексуалният й живот с Рам е бил толкова фантастичен, че той е останал единственият мъж за нея? Каквото и да беше, Райлън знаеше, че трябва да го открие.
Усмихна се лукаво. Винаги бе обичал предизвикателствата и никога досега не се бе провалял, изправяйки се пред тях.
Кирстен бе така погълната от работата си че когато след два часа той се приближи до бюрото й тя се стресна и го изгледа разсеяно изпод очилата си.
— Какво? Казахте ли нещо?
— Попитах дали не сте гладна.
Тя премигна неразбиращо към подноса в ръцете му, после хвърли поглед към дивана, където бе лежал по-рано. Предугадил въпроса й, той отговори още преди да го бе задала:
— Изчетох статиите още преди час и излязох навън. Вие дори не забелязахте.
Кирстен свали очилата и разтърка очите си.
— Бях много погълната от това — посочи с ръка ръкописа.
— Някоя интересна част?
Без да изчака разрешение, той постави подноса на ръба на бюрото и започна да го избутва към нея, размествайки листовете и моливника.
— Предпоследната глава — отвърна тя разсеяно, докато машинално отместваше вещите си, за да направи място за съдовете. Най-сетне вниманието й бе привлечено и Кирстен се отърси от обзелия я творчески транс. — Какво е това?
— Плодове. Кифлички с боровинки. Алис ги изпече. Това е…
— Знам какво е, Райлън — тросна се тя с нотка на нетърпение в гласа. — Какво става на бюрото ми? Алис много добре знае, че когато работя, закусвам съвсем леко, ако изобщо ям нещо.
— А, да, тя ми каза. — Взе чепка бяло грозде. — Но тъй като вече ви прекъснах, бихте могли да хапнете.
Отпускайки се отново на стола си. Кирстен го погледна изненадано. Преди да успее да се съвземе, запита:
— Защо винаги сте живели в периферията?
— В периферията на какво?
— В периферията на живота на Рам. Особено бях заинтригуван от онези статии днес, защото са една ли не единствените, в които се споменава нещо за вас.
— Чарли беше звездата, а не аз. Той беше този, за когото публиката искаше да чете. — Тя вдигна крак на стола и обви глезена си с ръце. Жестът беше сладък и смирен, но цялото и поведение бе отбранително.
— Нима не е искал да дели сланата си? Дори със своята съпруга?
— Не беше такъв. — Тя откъсна няколко зърна грозде, но не ги изяде, а започна да си играе с тях. — Между нас нямаше съперничество. Той нямаше желание да споделя популярността си. Но беше щедър с почитателите си. Можете да попитате приятелите му, те ще ви кажат същото.