Да обичаш отново
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да обичаш отново». Краткое содержание книги:
— Това е лудост. Да не би да искате да танцуваме?
— Това е основната идея. Има я и в сценария. Трябва да го отрепетирам. — Избра един албум на „Чикаго“ и го пусна. В следващия момент стаята се изпълни с музика, изливаща се от няколкото скрити тонколони. Той нагласи звука и се върна при нея. — Как ви бе хванал той?
— Райлън, това не е необходимо.
За първи път го нарече с името му. Макар че го бе казала в момент на раздразнение, той го прие така, както му се искаше. Усмихвайки се, обви дясната си ръка около кръста й.
— За мен е необходимо.
— Защо? — настоя тя, когато той се опита да я притисне към себе си.
— Защото все още не сме заснели този епизод Искам да го направя както трябва.
— Вече звуча като развалена грамофонна плоча. Прочетете книгата ми.
— Четох я. Там се казва само, че сте танцували и е било много романтично. Но е от голяма помощ за артиста.
— Това е работа на режисьора. От него зависи как ще пресъздаде сцената.
— Вярно е, Кирстен, но нали аз ще я изиграя. Когато филмът свърши, всяка жена ще иска да е била на ваше място, а всеки мъж — на моето. А сега се съсредоточете.
Заповедта беше насочена колкото към него, толкова и към нея. Защото още при първия допир на телата им той бе обзет от такова желание, че единственото нещо, върху което би могъл да се концентрира, бе да проникне в нея. И в този момент разбра, че това ще се случи. Дори ако трябваше да умре, щеше да опознае тази изключителна жена.
— Аз съм Рам и току-що съм срещнал едно невероятно привлекателно момиче, по което веднага си паднах. Какво правя? Как действам при тези обстоятелства? — Притисна я плътно към себе си. — Как ви държеше той? Така ли?
Той я бе прегърнал в традиционната валсова поза, само малко по-плътно, отколкото някой учител по танци би допуснал за прилично или удобно за изпълнението на стъпките.
— Да, в началото.
Райлън я поведе под звуците на песента „Вдъхновение“ Танцът им беше повече от плавно движение на две тела, обменящи електрически заряди. Беше флирт на мъжествеността с женствеността.
— Беше ли срамежлив с вас? Толкова силно ли ви притискаше?
-Да.
— „Да“ на първия или на втория въпрос?
— На втория. Чарли никога не е бил срамежлив.
— А беше ли допрял бузата си до косата ви? — тя кимна и Райлън притисна своята към слепоочието й. — Така ли?
— Да, само че…
— Само че?
— Само че беше няколко сантиметра по-висок. Трябваше да се навежда повече.
— Е, не смятам да танцувам на пръсти, така че ще трябва да се задоволим с това. Впрочем — добави шепнешком — смятам, че и така си подхождаме.
Телата им действително си пасваха превъзходно Сякаш бяха създадени едно за друго. Не можеше да спре да я притиска към себе си. Платът на роклята й беше толкова тънък и като че ли не съществуваше друга преграда между тях, освен дънките му. Едва успяваше да чуе музиката сред оглушителните удари на сърцето, отекващи в ушите му.
— Има ли още нещо, което трябва да науча? — попита той и издуха леко няколко кичура коса, прилепнали на тила й.
— Беше по-мургав от вас. Спомням си, че се чувствах в пълна безопасност, когато слагаше ръцете си…
Тя замълча и Райлън отметна глава, за да я погледне в лицето.
— Къде?
— Около кръста ми — прошепна дрезгаво Кирстен.
Той плъзна длан по гърба й и отново я притисна към себе си. Тялото му потъна по-дълбоко между извивките на бедрата й.
— Така?
Тя кимна. Накланяйки се леко назад, погледна към него, сякаш търсеше в чертите му лицето на Чарли Рам.
— Косата му беше по-светла от вашата. И по-къдрава. Изобщо беше по-различна.
— По-различна? Докосвахте ли я през онази нощ?
Тя поклати глава.
— Вие ме обърквате. Аз… не си спомням. — Главата й се опря в гърдите му и ръцете й се отпуснаха от двете му страни.
— По същия начин ли държахте ръцете си, когато танцувахте с Чарли? — При отрицателния знак той допълни внимателно: — А как?
Като в транс тя вдигна ръце и ги сключи отзад на тила му. Имаше малки гърди. Позата й разкри втвърдените им зърна.
Райлън си пое дълбоко дъх.
— Тогава ли докоснахте косата му?
— Да, струва ми се. Сигурно съм прокарала пръстите си през нея.
Сякаш водена от думите си, тя повтори движението и той с усилие потисна надигащия се в гърлото му стон.
— А как ви се струва моята в сравнение с неговата? — Не даваше пукната пара за това. Единственото нещо, което имаше значение, беше онова, което изпитваше към нея.
— По-мека. По-дълга. И не толкова къдрава.
Той погали с устни ъгълчето на веждата и. Дланите му се плъзнаха по голия и гръб.