Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
Меган Де Чанс вървеше с наведени очи. Не виждаше нищо, но знаеше, че не са сами. Усещаше очи, които я гледат, по натиска върху кожата си. Предвидливо държеше разума си плътно затворен, за да не стане натискът прекалено силен, да я залее като вълна и да я удави. Насили се да вдигне глава и да се взре в гората, но там се изправяха със застрашителния си ръст само високи извити дървета, тъмни и лъщящи в дрезгавата светлина на чуждото слънце. Погледнат отблизо, листакът бе противно жълт като гранясало масло, черната кора — грапава и чвореста, и ако есперката поискаше, можеше да мерне чудновати лица в сенките. Дънерите се притискаха плътно един до друг, но оформяха тясната пътечка, по която вървяха. Чудна работа, преглътна с мъка Де Чанс, това подсказва, че някой или нещо редовно минаваше оттук. Или я беше направило? Може би водеше направо в града?
— Капитане — извика го тя. — Предлагам да спрем замалко.
Хънтър трепна, но вдигна ръка и групата спря.
— Какво има, еспер? — погледна той назад.
— Пътеката, по която вървим, изглежда прекалено правилна, за да бъде естествена, Капитане. Освен това не ме оставя чувството, че някой непрекъснато ме наблюдава.
Хънтър кимна бавно.
— Вслушайте се в гората, еспер. Кажете ми какво долавяте.
Меган Де Чанс неохотно кимна и очите й се изпразниха. Дишането й стана бавно и равномерно; цялата й същност се отдръпна от лицето — то се отпусна, сякаш мускулите му изведнъж отслабнаха. Хънтър отмести погледа си — не за пръв път виждаше еспер в действие и дълбок транс, но това винаги го изпълваше с безпокойство. Все едно да гледаш посмъртна маска. Де Чанс се размърда, отвори очи и лицето й отново придоби жив цвят и форма.
— Там има нещо, Капитане, но аз не мога да го уловя. Каквото и да представлява, то е будно, съзнателно и страдащо. Така ужасно и влудяващо е, че първоначално си помислих: сънува; все едно гледаш кошмари отстрани. Но болката, която го пронизва, е твърде реална.
— Бъди по-конкретна — помоли Хънтър. — За едно същество ли говориш? И то в гората ли се намира?
— Не знам. Възможно е. Не прилича на нищо, с което съм се сблъсквала досега. — Тя спря за миг, сетне погледна Хънтър с неспокойните си бледи очи. — Аз не мога да открия следа от друг живот в гората, Капитане. Няма нито животни, нито растения, нито дори насекоми. Нищо чудно това да е самата гора; изглежда представлява един-единствен организъм.
— Възможно ли е? — обърна се Хънтър към Изследователката.
Кристъл сви неопределено рамене.
— Теорията за колективното съзнание беше популярна преди години, но досега никой не е открил нещо подобно.
— Ако наистина се окаже колективно съзнание, дали може да бъде опасно? — обезпокои се Хънтър.
— Всичко чуждо е опасно, Капитане! — усмихна се Кристъл.
Това е покана аз да решавам, помисли Хънтър. Действай, заобикаляй, отстъпвай. Това са възможностите. Огледа се. Плътните редици от надвиснали дървета връщаха погреда му с ледено безразличие. Колебаеше се. Какво точно трябва да се направи? Биха могли да се върнат обратно, но нали досега не бяха се натъкнали на истинска опасност. От друга страна, есперката беше права, имаше някаква неизвестна форма на живот в гората. И тази тишина като в гроб… Тук те са на много по-сигурно място, отколкото в полето. Вероятно…
Капитан Хънтър се обръна към хората си.
— Изследовател, ние с вас ще водим групата. Де Чанс и Уйлямс ще вървят непосредствено след нас, но в никакъв случай не бива да се скупчваме. В случай на опасност викайте. Корби, Линдхолм, вие ще пазите тила на колоната. Пригответе пистолетите. При най-малко съмнение стреляйте и едва тогава питайте! Не искам — чувате ли добре? — нещо да се приближи по-близо от десет крачки. Напред, с Божията помощ!
Всички кимнаха. Уйлямс вдигна нерешително ръка.
— Кажете, Докторе. Какво има?
— Може ли да активираме силовите екрани, Капитане? За всеки случай.
— Напълно във вашия стил. Трябва да запомните едно нещо — при непрекъсната употреба енергийните кристали ще се изтощят само след няколко часа. Затова включване на екраните само когато ни потрябват! Ясно ли е?