Крадец на време
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #26
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на време». Краткое содержание книги:
Но заради създаването на първия наистина точен часовник в света започва надпревара с… ами с времето, в която се впускат Лу Цзе и неговия ученик Лобсанг Лъд. Защото този часовник ще спре времето. И това ще бъде само началото на всеобщите проблеми.
В „Крадец на време“ участват още и какви ли не второстепенни актьори, герои и злодеи, йети, майстори на бойни изкуства и Рони — петият от континента на Апокалипсиса. (Напуснал е бандата преди да се прочуят.)
Чувал бе за такива случки. Великите изобретения понякога бяха плод на сънища или видения. Нали Хепзиба Уитлоу е измислил часовника с регулиращото се махало, понеже е работил като градски палач? Нали Уилфрейм Балдертън е признал, че идеята за балансьора с форма на рибешка опашка му е хрумнала, след като преял с омари?
Да, всичко му беше ясно в съня. Но на дневна светлина виждаше, че тепърва има да се бъхти.
В малката кухня зад работилницата тракаха съдове. Побърза да слезе, помъкнал чаршафите.
— Обикновено ям… — започна от вратата.
— Препечена филийка, гошподине — прекъсна го застаналият до печката Игор, поглеждайки през рамо. — Леко кафявичка, както предполагам.
— Откъде знаеш?
— Един Игор умее да познава, гошподине — сподели Игор. — Каква прелештна кухничка ши имате, гошподине. За пръв път виждам чекмедже ш надпиш „Лъжици“, в което наиштина има шамо лъжици.
— Игор, вещ ли си в работата със стъкло? — попита Джереми, без да се заслушва в приказките му.
— Не, шър — отвърна Игор, зает да маже масло по препечената филийка.
— Не?
— Не шъм вещ, гошподине. Иштината е, че аз шъм изумителен майштор в работата шъш штъкло. Мнозина от предишните ми гошподари имаха нужда от… по-ошобени апарати, които отникъде не можеха да купят. Вие какво ишкате да направя?
— Как да започнем изработването на това?
Джереми просна чаршафа върху масата. Филийката падна от пръстите на Игор, които имаха чернилка под ноктите.
— Какво ти е? — учуди се Джереми.
— Някой шякаш мина по гроба ми, гошподине — смънка потресеният Игор.
— Ъ-ъ… но ти всъщност никога не си имал гроб, нали? — осведоми се Джереми.
— Изразих ше образно, гошподине — отвърна Игор с намек за обида.
— Това е идеята ми за… за един часовник…
— Да, Штъкленият чашовник — кимна Игор. — Знам. Дядо ми Игор е помогнал за изработването на първия.
— Първия ли? Но това е само приказка за дечица! А аз го сънувах и…
— Дядо ми Игор чешто повтаряше, че имало нещо твърде необичайно в цялата иштория — заяви Игор. — Взривът и вшичко оштанало…
— Избухнал ли е? Да не е заради онази метална пружинка?
— Е, не е било взрив в точния шмишъл на думата. Никой Игор не ше плаши от взривове. Но онзи бил… по-ошобен. А ние уж шме на „ти“ ш ошобеното.
— Значи казваш, че наистина го е имало?
Игор като че се смути.
— Е, от една штрана… да. Но от друга… не.
— Нещо или съществува, или не съществува — натърти Джереми. — В това изобщо не се съмнявам. Пия си лекарството.
— Шъщештвувал е — упорстваше Игор, — но пошле ше оказало, че никога не го е имало. Така чух от моя дядо, а той е шъздал онзи чашовник ш ей тези две ръце!
Джереми погледна надолу. Ръцете на Игор бяха доста набръчкани, пък и не липсваха белези по китките.
— В нашия род много държим на нашледяването — обясни Игор, щом видя накъде гледа.
— Така да се каже… ръце втора ръка, ха-ха — промърмори Джереми.
Питаше се дали да не отскочи да пийне от лекарството си.
— Оштроумна забележка, гошподине — похвали го Игор. — Дядо Игор повтаряше, че шлед това вшичко било като… нашън.
— Сън, значи…
— Работилницата ше променила. Чашовника го нямало. Побърканият доктор Уингъл, който му бил гошподар по онова време, изобщо не ше занимавал шъш штъкления чашовник, а работел по извличането на шлънчевите лъчи от портокалите. Вшичко ше оказало различно и такова ши било поначало. Вше едно другото никога не ше е шлучвало.
— Но нали историята попаднала в книга с детски приказки!
— Да, гошподине. Иштиншка главоблъшканица.
Джереми се вторачи в чаршафа, осеян с драскулки. Точен часовник. В това беше същината. Часовник, който ще направи ненужни всички останали часовници, както му каза лейди Ле Гион. Създаването му би отредило на майстора място в историята на времеизмерването. Вярно, в книжката се разказваше, че дамата Време била пленена в онзи часовник, но Джереми изобщо не се интересуваше от „измислици“. Впрочем часовникът само измерва. Дължината не се оплита в линийката, нали? Часовникът не върши нищо друго, освен да брои непрестанно зъбците на разни колелца. Или… на светлината.
Светлина със зъбци. Точно това видя в съня. Не ярко сияние в небето, а напрегната линия, виеща се надолу и нагоре като морска вълна.
— Ти би ли могъл… да направиш подобно нещо?
Игор пак разгледа чертежите.
— Да — кимна той. Посочи няколкото стъклени съда около рисунката на централната колона в часовника. — Знам какво е това.
— В моя с… искам да кажа, че си ги представих съскащи — обясни Джереми.