Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— А, най-накрая стигнахме и до същината на проблема. Предполагам, че това е предложението за властта, която дори и майстор джедай би желал?
Адмиралът се усмихна:
— Точно така. Кажете, майстор Кбаот, знаете ли за ужасяващия разгром на имперската флота в битката при Ендор преди пет години?
— Чух нещо. Един странник дойде тук и разказа за нея — Кбаот погледна през прозореца към палата гробница от другата страна на площада. — Но съвсем малко.
Пелаеон преглътна. Траун не показа, че е забелязал намека.
— Сигурно сте се чудили как едва няколко десетки кораби на бунтовниците са успели да разгромят силите на Империята, които ги превъзхождаха най-малко десет към едно.
— Не съм си губил времето с разни сметки — сухо отговори Кбаот. — Предполагам, че бунтовниците просто са били по-добре подготвени.
— В някакъв смисъл е така — съгласи се Траун. — Бунтовниците наистина се сражаваха по-добре, но това не се дължеше на някакви специални способности или подготовка. Те се сражаваха по-добре от флотата, защото императорът почина — обърна се към Пелаеон: — Вие бяхте там, капитане, и сигурно също сте го забелязали. Внезапна загуба на координация между членовете на екипажите, както и между самите кораби, липса на ефикасност и дисциплина. Накратко казано, загубата на това загадъчно, неуловимо качество, което наричаме боен дух.
— Наистина имаше известно объркване — сковано отговори Пелаеон. Подозираше накъде насочва разговора адмиралът, и това никак не му харесваше. — Но няма нищо, което да не може да се обясни с обичайното напрежение на битката.
Синьо-черните вежди на адмирала се повдигнаха леко:
— Нима? Загубата на „Звездоубиец“, изненадващата повреда в звездния разрушител, която в последната минута доведе до унищожаване на самата бойна станция; загубата на още шест звездни разрушителя в схватки, които обикновено не биха ги затруднили? И вие определяте всичко това като резултат от обичайното напрежение на битката?
— Не императорът водеше сражението — отговори Пелаеон с ярост, която изненада и него самия. — Това не е вярно. Аз бях там, адмирале, и знам.
— Да, вие бяхте там, капитане — гласът на Траун внезапно прозвуча по-твърдо. — Време е да се отърсите от слепотата и да погледнете истината в очите без значение, колко тъжна ще бъде за вас. Оттогава вие, както и всички останали във флотата, не притежавате собствен боен дух. Именно волята на императора ви направляваше, неговото съзнание ви зареждаше със сила, решителност и боеспособност. Бяхте зависими от присъствието му като най-обикновени киборги, управлявани от бойния компютър на кораба.
— Не е вярно — извика Пелаеон, стомахът му се бе свил на пареща топка. — Не може да бъде вярно. Продължихме да се бием дори и след смъртта му.
— Да — гласът на Траун бе тих и презрителен. — Бихте се. Като кадети.
Кбаот изсумтя.
— Това ли искате от мен, адмирал Траун? — подигравателно попита той. — Да превърна корабите от флотата в марионетки във вашите ръце?
— Нищо подобно, майстор Кбаот — съвършено спокойно отговори адмиралът. — Много внимателно подбрах и използвах сравнението с киборгите. Фаталната грешка на императора бе, че искаше през цялото време лично изцяло да контролира флотата. В края на краищата точно това доведе бедата. Моето желание е вие само да улесните координацията между корабите и отделните части, а и това ще бъде единствено в критични моменти и внимателно подбрани бойни ситуации.
Кбаот погледна към Пелаеон и попита:
— И с каква цел?
— Целта вече я посочих — отговори Траун. — Власт.
— Каква власт?
За пръв път, откакто бяха кацнали на планетата, адмиралът изглеждаше объркан, не знаеше какво да отговори, но продължи:
— Завладяване на световете, разбира се. Окончателна победа над бунтовниците. Възстановяване на славата на някогашния Нов ред в Империята.
Кбаот поклати глава:
— Вие не разбирате властта, адмирал Траун. Завладяването на светове, които няма да посетите никога повече, не е власт. Нито пък унищожаването на кораби и бунтовници, които не си видял очи в очи — махна с ръка наоколо, очите му блестяха със зловещи тайнствени пламъци. — Ето това, адмирал Траун, е власт. Градът, планетата, хората. Всеки човек, псаданианец или минериш, който живее тук, е мой. Наистина мой — отново погледна през прозореца. — Аз ги уча, ръководя, наказвам. Животът и смъртта им са в моите ръце.
— Точно това ви предлагам и аз — каза Траун. — Милиони хора, милиарди, ако желаете. И вие ще можете да правите с тях каквото пожелаете.
— Не е същото — с бащинско търпение отговори джедаят. — Не искам отдалечена власт над непознати хора.