Юбик
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юбик». Краткое содержание книги:
1. В класациите на западноевропейските страни, където са най-интелигентните фенове на жанра, Филип Дик много често изпреварва по популярност тройката Хайнлайн — Азимов — Кларк. Той обаче си е американец.
2. Женил се е точно пет пъти.
3. Имал е сериозни проблеми с наркотиците, което се отразява и върху избора му на любими теми за писане — привидните светове и измамните реалности.
4. В класацията на Д. Прингъл „100-те най-добри англоезични фантастични романа за 1948-1984“ само той е включен с цели шест заглавия.
5. Единствената си неуспешна книга е написал в съавторство с Роджър Зелазни.
6. Носител е на наградата „Хюго“ за роман. Влиянието му върху редица от най-новото поколение е безспорно и труднооценимо по своето значение.
7. Когато умира през 1982 година го погребват до неговата сестра-близнак, починала при раждането.
След смъртта му е учредена наградата „Филип Дик“. Един от първите й носители е Майкъл Бишоп за романа „Филип Дик е мъртъв, уви!“
Влязоха Джо Чип и новото откритие — Пат Коунли. С това станаха единадесет — групата беше сформирана.
— Успяхте навреме, мисис Джаксън — обърна се Рунсайтър към тридесет годишната жена с бледоруси коси, на чийто гърди бе изрисуван портрет на Бертранд Ръсел. — Разполагахте с най-малко време, тъй като ви информирах последна за срещата.
Типи Джаксън го надари с блестящата си усмивка.
— Някои от вас познавам — продължи Рунсайтър като им даде знак да се настанят в креслата. — Вас, мис Дорн, мистър Чип и аз избрахме първа, заради успеха ви в проследяването на С. Доул Мелипоун. — Жената кимна с широко отворени очи и се изчерви. — Кой от вас е Ал Хамънд? — попита Рунсайтър като преглеждаше документите.
Висок, широкоплещест негър се надигна от мястото си и даде знак, че е той.
— Досега не сме се срещали — отбеляза Рунсайтър, докато четеше досието на Хамънд. — Смятат ви за най-добрия неутрализатор на ясновидци. Трябваше по-рано да се запозная с вас. Още с колко анти-ясновидци разполагаме? — Трима души вдигнаха ръце. — Вие четиримата, ще имате честта да се запознаете и работите с най-новото откритие на Дж. Дж. Ашууд, което неутрализира ясновидците на съвсем нов принцип. Може би мис Коунли ще бъде така любезна да ни разкрие сама за какво се касае — той кимна към Пат.
И изведнъж се озова пред някаква витрина на нумизматичен магазин на пето авеню — тъкмо разглеждаше извънемисионен американски златен долар и се питаше дали ще му стигнат парите да го прибави към колекцията си.
Каква колекция? — запита се изненадан той. Никога не съм събирал монети. Какво търся тук? Защо се скитам край витрините, когато в този момент трябва да съм в кабинета и да ръководя — тук не можа да си спомни какво точно трябваше да ръководи, но усещаше, че е свързано с важна работа и с много хора, притежаващи разнообразни, рядко срещани дарби. Затвори очи и направи опит да се съсредоточи. Няма смисъл, каза си. Време е да се пенсионирам, от миналата година започна да ме пристяга сърцето. Но нали току що бях там? Само преди няколко секунди. В моя кабинет. Седях и разговарях с група хора за някаква операция. Той стисна очи. Изчезна, мислеше си. Всичко, което съм градил.
Когато отвори очи, откри че отново е в кабинета си, отсреща седяха Дж. Дж. Ашууд, Джо Чип и някакво момиче, чието име му се изплъзваше. Други хора в кабинета нямаше и кой знае защо, това му се стори странно.
— Мистър Рунсайтър — рече Джо Чип, — позволете да ви представя Патриша Коунли.
— Приятно ми е да се запозная с вас, мистър Рунсайтър — произнесе момичето. Тя се засмя и кой знае защо очите й блеснаха развълнувано.
Тя е направила нещо, досети се Джо Чип.
— Пат, — произнесе той. — Не знам защо, но ми се струва, че нещо се е променило. — Джо огледа кабинета, стори му се същият както винаги — с прекомерно крещящ на цвят килим, безчислен брой несвързани по между си произведения на изкуството, по стените — оригинални, скъпи картини. Същият си беше и Глен Рунсайтър — мрачен, навъсен, със сбърчено от тревоги лице, той гледаше объркано към Джо Чип. До прозореца се беше изправил Дж. Дж. Ашууд, с невъзмутим вид под смешната си шапка на влаков инженер. Очевидно той не беше забелязал нищо нередно.
— Нищо не се е променило — рече Пат.
— Всичко е променено — тросна се Джо. — Сигурно си се върнала назад във времето и си ни извела на друга възможност. Не мога да го докажа, нито да определя какво точно е променено…
— Не позволявам в кабинета ми семейни скандали — прекъсна го Рунсайтър.
Джо го погледна стреснато.
— „Семейни скандали“? — в този момент забеляза халката на ръката на Пат — сребърна, с вграден нефрит и си спомни, че той я бе избрал. Два-три дни преди да се оженят. Това беше преди година, в онези времена, когато едва свързваше двата края. Но сега всичко това е минало, благодарение на Пат, на нейната солидна заплата и на строгия финансов режим, който бе наложила.
— Добре, да продължим — каза Рунсайтър. — Всеки от нас трябва да си зададе въпроса, защо Стантън Мик е предпочел друга Служба Бдителност, а не нашата. Логично погледнато, ние трябваше да получим тази поръчка, в качеството си на най-добра организация в Ню Йорк, където Мик предпочита да работи. Имате ли някакво обяснение, мисис Чип? — той погледна обнадеждено към Пат.
— Наистина ли искате да знаете, мистър Рунсайтър? — попита го тя.