„Драги Лениън, ти си един от най-старите ми приятели и макар да сме имали различия в разбиранията си по някои научни въпроси, не мога да си спомня, поне от моя страна, нито един случай на разрив в нашите другарски чувства. Не е имало никога ден, в който, ако ти ми кажеше: «Джекил, съществуването ми, честта ми, смисълът на моя живот зависят от тебе», да не жертвувам състоянието си или лявата си ръка, за да ти помогна. Лениън, сега наистина съществуването ми, честта ми, смисълът на моя живот зависят от тебе; ако не ми помогнеш тази нощ, аз съм изгубен. Можеш да предположиш, след този увод, че ще те моля за нещо нечестно. Отсъди сам.
Моля те да отложиш всичките си ангажименти за тази вечер — даже да си повикан при леглото на император. Вземи файтон, освен ако каретата ти се намира пред входа, и с това писмо в ръка ела веднага у дома. Пуул, камериерът ми, е получил моите нареждания; той ще очаква пристигането ти заедно с един шлосер. Ще трябва да разбиете вратата на кабинета й ти ще влезеш сам; отвори стъкления шкаф на буква «Е» от лявата страна, счупи ключалката, ако е заключена, и извади с цялото му съдържание четвъртото чекмедже отгоре, или (което е едно и също) третото отдолу. При изключително разстроеното ми съзнание ужасно се страхувам, че може да те подведа, но дори да греша, можеш да познаеш чекмеджето по съдържанието му: прахове, стъкленица и една книга. Това чекмедже, моля те, донеси със себе си на площад Кевъндиш така, както го намериш.
Това е първата част от задачата ти. Ето и втората. Ще си се върнал в къщи, ако тръгнеш веднага след получаване на писмото, много преди полунощ; но аз все пак ти оставям повече време не само заради евентуални пречки, които не могат да бъдат нито предотвратени, нито предвидени, а и защото час като среднощния, в който слугите ти ще спят, е за предпочитане по отношение на онова, което ще остава да се направи. В полунощ ще те моля да бъдеш сам в приемната си, да допуснеш в дома си един човек, който ще ти се представи с моето име, и да му връчиш чекмеджето, което ще донесеш от кабинета ми. Тогава ще си изпълнил задачата си и ще си спечелил напълно моята признателност. Пет минути по-късно, ако настояваш да получиш обяснение, ти ще разбереш, че всички тези неща са били жизнено важни и че ако пренебрегнеш дори едно от тях, колкото и невероятни да ти изглеждат, на съвестта ти ще лежи моята смърт или опропастяване.
Колкото и да съм уверен, че няма да пренебрегнеш моя повик, сърцето ми се свива и ръката ми трепери само като си помисля за такава възможност. Представи си какво изпитвам аз сега, на чуждо място, потискан от мрака на едно отчаяние, което никоя фантазия не би могла да преувеличи, и с пълното съзнание, че ако навреме ми помогнеш, всичките ми тревоги ще отминат като разказана приказка. Помогни ми, Лениън, и спаси
