Критична точка
- Автор: Клемент Хол
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Критична точка». Краткое содержание книги:
Погледната от това разстояние, дори обикновена планета изглежда ослепително ярка, особено ако е на орбита около ярка звезда като Алтаир…
— Разбрано, лесно ще го направим.
Но когато скафът спря, те бяха още на дъното. Към този час хората и от двата края на линията за връзка успяха да поспят. До настъпването на деня оставаха още няколко часа. Кой знае защо течението се беше забавило и тежкият батискаф заседна. Рекър смяташе, че те вече са стигнали океана, но това можеше да се провери само когато се съмне. А децата се заеха с тенебрийския език.
По едно време батискафът започна да изплава. Движението беше така бавно и постепенно, че измина минута или две, преди децата да го усетят. Денят настъпи и разпръсна съмненията на Рекър — той точно знаеше къде се намира машината. Сутринта реката изсъхваше много по-бързо. Той помоли Изи да слуша внимателно и повика Ник.
Роботът тръгна към тенебрийския момък и когато двамата се срещнаха, Ник попита какво се е случило.
— Сега ще ти разкажа — отговори Фейджин. — Иди при количката, вземи ведрото и тръгни към мен. Аз ще бъда при онова езеро.
— Сега ще дойда.
Ник изтича нагоре по хълма. Рекър си служеше с манипулаторите на робота само в краен случай. Езерцето, за което бе споменал преди малко, заемаше кръгла долчинка и в този час се беше свило почти на самото дъно. Останалата в него течност представляваше олеум или сярна киселина със значителни примеси на метални йони и атмосферни газове.
— А сега направи следното — пусни ведрото в езерото, но отворът да не е съвсем надолу… не, не бива да се пълни. Леко го наклони. Така!
Ведрото беше наклонено и в него се вляха няколко галона олеум. Когато бордовете му се изправиха отвесно на повърхността на езерото, съдът остана в това положение. Ник истински се учуди. Той смяташе, че ведрото бързо ще потъне. Но скоро започна да разбира същността на закона на Архимед.
— Сега ще проверим каква тежест ще издържи, преди да потъне — каза Рекър.
Ник дори не попита какво значи новият глагол „потъне“. Без ни най-малкото възражение той изпълни всичко. За негово удивление ведрото не потъна дори когато го закри с клони и съчки. Но Рекър на спря дотук урока и продължи да преподава нататък. По негова заповед Ник запляска с крака по повърхността на езерцето. Вдигнатите вълни прехвърлиха борда на ведрото и то веднага потъна.
— Как мислиш, може ли да направите нещо подобно, което да издържи няколко души? — попита Рекър.
Ник не беше особено уверен.
— Може би да… Но какво ще правим с тази работа?
Рекър разказа за съобщението на Изи за разузнавача на пещерняците и спомена, че батискафът може да е стигнал морето. Останалото Ник разбра сам. И веднага изпревари учителя си — такъв му беше характерът.
— Сега разбирам — възкликна той. — Корабът е в морето, където няма как да бъде достигнат. А вие ни показахте как може да се пътешества по него. Вие искате ние да направим едно голямо ведро, да стигнем до кораба и да го изтеглим на другия бряг, където Бързият няма да може да ни досажда. Отлично! Ние веднага ще почнем да правим ведрото, щом се върнат останалите.
— Спри се, Ник. Да се прекосяват океани, дори такива малки и тихи като тенебрийските, не е толкова лесно. Трябва да помислим и за нещо друго — какво ще стане, ако се окажете в лодката през нощта в морето?
Ник се замисли.
— Когато нивото на океана се повишава — продължи Рекър, — плътността му пада и се страхувам, че още в началото на нощта вие ще потънете…
— Да — съгласи се Ник и отново се замисли, но после ентусиазмът пак бликна. — Почакайте, ведрото потъва, защото в него попада течност и то става по-тежко от изместения обем… Нали правилно казвам?
— Правилно.
— А какво ще стане, ако вместо ведро вземем торба, напълнена с въздух? Нека я завържем здраво и морето няма да проникне вътре, колкото и да се повдига.
— Наистина е така. Но торбата трябва да не пропуска нито капчица в себе си. Прекрасно ще бъде да се направи лодка от много такива торби. Дори някои от тях да започнат да текат, пак ще останете на повърхността.
— Разбрах.
— Значи, решихме го.
— А Бързия?
— Аз ще се заема с него. Нали му предложихме споразумение.
Ник се замисли.
— Е, и какво от това! Той може изведнъж да се откаже. Ако до корабчето вчера е бил негов разузнавач, той е решил сам да търси.
— Аз продължавам да мисля, че това е чиста случайност. Но ако ти си прав, ние ще се заемем с това, когато му дойде времето. Изи казва, че с удоволствие ще си премери силите с Бързия. Нали вярно предавам думите ти, Изи?
— Ние се клатушкаме по-далеч от брега, отколкото мистър Рекър предполагаше — каза тя. — Той едва се вижда, защото и най-силният ни прожектор трудно го достига. Нищо не можем да разгледаме. Може би това е някакъв нос или група островчета.