Критична точка

— Има ли брадва? — попита Рекър.

— Тя трябва да е отляво, не го виждам това място.

— Да… Сега ти ще имаш възможността да докажеш, че ще съумееш да се договориш и с хората на Бързия. Учениците ми носят само по две копия, а тези, които тръгнаха да ви търсят, взеха и по една брадва. Следователно планът трябва да се промени леко. Ние се надявахме, че нашите момчета първи ще ви открият, но случайността хвърли заровете си по друг начин и при вас е някой от ловците на Бързия.

— Доколкото разбирам, вашите разузнавачи няма да се върнат в лагера скоро? — попита Изи, като помисли известно време.

— Боя се, че е така. Не ги чакам, преди да измине седмицата. Но Бързия ще даде отговор на Ник по-рано.

— Ох, как бавно преминава времето на тази идиотска планета, където един ден е по-дълъг от четири. Доколкото зная, вие сте понаучили езика на Бързия, докато роботът беше в селото им?

— Да, но не много добре. Хората не могат да произнасят всички звукове на езика им. Ние записвахме всичко и ще ти го изпратим, ако сметнеш, че това ще ти послужи. Някои думи и аз ще преведа. Така поне ще има с какво да си запълниш времето.

— Изи, какво прави сега аборигенът?

— Ходи край скафа и сигурно го разглежда. Не се приближава много. Ако ни е забелязал в илюминаторите, не го показва с нищо. Още е сам, вие, мистър Рекър изглежда сте прав.

— Така е, не се съмнявам, че това е човек на Бързия — отговори Рекър. — Ако започне нещо да прави, веднага ми съобщи.

— Разбрано. Той се отдалечава в посоката, откъдето пристигна. Брадва няма. Вече почти не се вижда, прожекторите не стигат дотам. Отиде си.

Рекър погледна стенния часовник и бързо пресметна нещо наум.

— Остават четири часа, докато завали. Кажи, Изи, той носеше ли със себе си запален факел или някакъв огън?

— Не, но може би ще го запали по-късно.

— Племето на Бързия не знае да пали огън. А възпитаниците ни го правят с триене. Щом този абориген не е носел със себе си огън, той е най-много на три-четири часа път до Бързия, който е или при пещерите си, или близо до мястото, където Ник и роботът преминаха реката. Дори може да са по-близо до тебе, отколкото предполагам. Бъди нащрек и щом се появят, веднага ни дай знак. Тогава ще определим точно това разстояние.

— Разбрах. Ще наблюдаваме внимателно — отговори Изи. — А докато ги чакаме, защо не изслушаме записите с гласовете им? Колкото по-скоро започна да уча езика им, толкова по-добре.

Нощта настъпи и се появи ново усложнение, което очакваха. Руслото на реката се изпълни с вода и батискафът започна да плава. А с каква скорост — децата не успяха да определят.

И Рекър поръча:

— Веднага щом част от водата се изпари, машината ще изплава на повърхността, както това стана в езерото. Дори може да се случи и през нощта, когато реката се влее в морето. Наблюдавайте дъното и ни кажете, когато започнете да се издигате.