Заклинателят

После той се извини и отиде да направи на Ригън пълен преглед, включително проби от урина и кръв. Урината беше за проверка на черния дроб и бъбреците; кръвта — за редица проверки: диабет, функции на тироидната жлеза, броене на червените кръвни телца за евентуална анемия и на левкоцитите за редки болести на кръвта.

Когато свърши, Клайн седна и поговори с Ригън, наблюдавайки поведението й, после се върна в кабинета и започна да пише рецепта.

— Изглежда, че има хиперкинетично нервно разстройство.

— Какво?

— Заболяване на нервите. Поне така смятаме. Все още не знаем как точно действа, но често се случва на тази възраст. Всички симптоми са налице: прекомерна активност, раздразнителност, проблеми с математиката.

— Да, математиката. Защо точно тя?

— Засегнато е съсредоточаването. — Клайн откъсна рецептата и я подаде на Крис.

— Това е рецепта за риталин.

— Какво?

— Метилфенидат.

— А, това ли било! — иронично подхвърли Крис.

— По десет милиграма два пъти дневно. Препоръчвам да е в осем часа сутринта и в два следобед.

— Какво представлява? Нещо за успокояване на нервите ли?

— Стимулант.

— Стимулант? Та тя и сега е напрегната като пружина!

— Състоянието й не е каквото изглежда — обясни Клайн. — Става дума за компенсация, свръхреакция на депресията.

— Депресия ли?

Клайн кимна.

— Депресия — повтори Крис и замислено се загледа настрани.

— Нали споменахте за баща й.

Крис вдигна очи към него.

— Смятате ли, че трябва да я отведа на психиатър?

— Не, не. Аз бих изчакал да видя ефекта от риталина. Наистина вярвам, че това е решението. Нека изчакаме две-три седмици.

— Значи смятате, че е от нервите?

— Така изглежда.

— Ами това, че ме лъже? Ще спре ли?

Отговорът му озадачи Крис. Клайн попита дали е чувала Ригън да ругае или да използва нецензурни думи.

— Странен въпрос. Не, никога.

Знаете ли, това е донякъде като лъжата — необичайно за нея, както казвате вие. Но при някои неврологични смущения може…

— Чакайте малко — прекъсна го Крис. — Откъде изобщо ви хрумна, че Ригън използва нецензурни думи. Или съм ви разбрала погрешно?

Клайн я изгледа с учудване, после предпазливо отвърна:

— Да, бих казал, че използва такива думи. Вие не знаехте ли?

— И все още не знам! Какво говорите?

— Ами… тя ми изръси цял наниз от бисери, докато я преглеждах, госпожо Макнийл.

— Шегувате ли се, докторе? Какви по-точно?

Клайн явно се притесни.

— Да речем, че речникът й е доста богат.

— Какъв, по-точно? Хайде, дайте ми пример!

Клайн мълчаливо сви рамене.

— Имате предвид „лайно“? Или „шибам“?

Клайн се поотпусна.

— Да, използваше тези думи — потвърди той.

— И какво друго каза? Говорете конкретно.

— Ами… конкретно, госпожо Макнийл, препоръча ми да си държа проклетите пръсти по-настрани от путката й.

Крис ахна.

— Такива думи ли използва?

— Не е чак толкова необичайно, госпожо Макнийл, и лично аз изобщо не бих се тревожил. Както казах, това е просто проява на синдрома.