Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Подчиниха се веднага, с изключение на Джун, който изтича обратно в стаята, за да прибере меча на Хирага. Възседна телата, но така и не успя да издърпа оръжието. Хирага му махна да тръгва, опита сам и не успя. На ниска лакирана поставка висяха оръжията на убитите. Той си взе едно. На вратата се обърна назад.
В чистата, устойчива светлина на петролната лампа двете тела изглеждаха като чудовище — многокрак летящ дракон с човешки глави, със смачканите завивки вместо огромни крила, а мечът — като гигантска сребърна карфица. Сега можа да види лицето на младежа — беше много красиво.
17.
Йоши караше по назъбените зидове редом с Койко; тя бе с цяла глава по-ниска. Ветрецът беше хладен и носеше мирис на слаб прилив. Той не го усещаше. Очите му отново пробягваха от града към луната и обратно; наблюдаваше го замислен. Койко чакаше търпеливо. Кимоното й беше от най-фин шантунг с алена одежда отдолу, косата бе разпусната до кръста. Кимоното й — обикновено, копринено, но обикновено, и мечовете бяха обикновени, обикновени, но остри.
— За какво мислиш, господарю? — попита тя; бе преценила, изглежда, че е време да пропъди меланхолията му. Макар че бяха съвсем сами, Койко говореше тихо, наясно бе, че никъде в замъка не е истински безопасно.
— За Киото — отвърна той просто. И също шепнешком.
— Ще придружиш ли шогуна Нобусада?
Йоши поклати глава, макар вече да бе решил, че ще отиде до Киото преди официалната група — измамата бе в реда на нещата.
„Трябва някак си да спра този млад глупак и аз да стана единствена връзка между Императора и шогуната“ — мислеше си той, вниманието му бе погълнато от трудностите, които го заобикаляха; лудостта на тази държавническа визита, Анджо, чието надмощие в Съвета беше принуден да одобри, Анджо с неговата омраза и заговори, „капанът, който е за мен замъкът“, многочислените врагове из цялата страна начело със Санджиро от Сацума, Хиро от Тоса и Огама от Чошу, дето сега държеше „Портите“, които са наши по рождение. И към всичко това — готовите да налетят като вълци с течащи лиги гай-джин.
Трябваше да се занимава с тях постоянно. Момчето Нобусада и принцесата трябва да се неутрализират непрекъснато.
Трайното решение за гай-джин е ясно: във всеки случай ние можем да изобретяваме, каквито и жертви да са нужни, ние трябва да станем по-богати от тях и по-добре въоръжени. Това да се превърне в тайна национална политика, сега и завинаги. Как да го постигнем? Основната линия на поведение е да ги приспим, да ги извадим от равновесие, като използваме глупавото им отношение срещу тях, и да използваме своите превъзходни възможности, за да ги обезвредим.
Нобусада? Съвсем ясно. Но не той е истинската заплаха. А тя. Не се тревожа от хлапака, а от нея, принцеса Язу е истинската сила и зад него, и пред него.
Внезапната представа, че тя е с пенис и обладава Нобусада, го накара да се усмихне. От това ще излезе една чудесна шунга, помисли си развеселен. Шунга представляваше еротична многоцветна гравюра на дърво. Толкова тачена и ценена сред търговците и съдържателите на магазини в Йедо, че бе забранена от шогуната преди век и нещо като прекалено безнравствена за най-низшата класа и удобна за пасквили срещу високопоставените. В неизменната йерархия на Нипон, въведена от тайро, диктатора Накамура, после увековечена от шогуна Торанага, първи бяха самураите, втори земеделците, трети занаятчиите от всякакъв вид и накрая — презираните от всички търговци, „кръвопийците на всеки труд“, както ги наричаше Завещанието. Презрени, защото другите се нуждаеха от техните умения и богатство. Особено самураите.
Такива бяха правилата, но някои от тях можеха да бъдат облекчени. Така в Йедо, Осака и Нагасаки, където живееха наистина богати търговци, „шунга“, макар и официално извън закона, се рисуваха, гравираха и весело изпълняваха от най-добрите художници и печатари в страната. Във всички епохи художниците си съперничеха за слава и състояние и продаваха с хиляди „шунга“.
Еротични, подробни, но винаги с гениталии като на Гаргантюа, винаги със закачливо нарушени пропорции, най-добрите — с идеални, влажни и подвижни подробности. Също толкова ценни бяха укийо-и, портрети на водещи актьори, постоянна храна за клюки, скандали и волности — актрисите бяха забранени със закон, така че специално обучени мъже онагата играеха женските роли — и над всичко, отпечатъци на най-прочутите куртизанки.