Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Повечето — рече Хирага. Не всички.
— Наистина — съгласи се Акимото. — Няма значение, ние ще си изберем свой даймио, когато изгоним варварите и унищожим шогуната на Торанага. Новият шогун ще даде достатъчно, за да нахраним себе си и семействата си, и по-добри оръжия, дори някои от пушките на гай-джин.
— Който и да е, ще ги запази за хората си.
— Защо, Хирага? Ще има достатъчно за всички. Торанага не натрупват ли пет до десет милиона коку на година? Това е повече от достатъчно да ни въоръжи, както трябва. Слушайте, ако се разпръснем в тъмното, къде ще се съберем отново?
— В Къщата на Зелените върби, южно от Четвъртия мост, не тук. Стане ли много трудно, скрийте се някъде и се върнете в Канагава…
И ето че сега на верандата, докато се ослушваше предпазливо за опасност и се наслаждаваше на усещането, Хирага се усмихна, сърцето му биеше равномерно, долавяйки радостта от живота и приближаващата смърт, с всеки изминат ден тя ставаше все по-близка. „След малко ще тръгнем отново. Най-сетне акция…“
Дни наред той се бе крил в храма на Английската легация, нетърпеливо изчаквайки възможността да я подпали, но винаги наоколо имаше твърде много вражески войски — и чуждестранни, и самурайски. Работеше като градинар, слухтеше, планираше — толкова лесно можеше да убие високия варварин, който се спаси при нападението на Токайдо. Учудващо е, че убиха само един варварин при такава лесна мишена, каквато бяха тримата мъже и жената.
„Ех, Токайдо! Токайдо означава Ори, а Ори означава Шорин, а те означават Сумомо, която ще навърши седемнайсет следващия месец, и няма да мисля за писмото на баща си. Няма! Няма да приема прошката на Огама, ако ще трябва да се отрека от соно-джой! Ще следвам пътеводната му светлина, до каквато и смърт да ме изведе.
Само аз останах жив. Ори е мъртъв или ще загине утре, Шорин умря. А Сумомо?“
Предишната нощ сълзи бяха намокрили бузите му, сълзи от сън с нея, нейната бушидо и плам, и ухание, и тяло; тя го зовеше, но после изчезна. Невъзможно бе да спи, седнал в позата Лотос, позата на Буда, като използва Зен, за да постигне покой.
После тази сутрин, дар от боговете, тайното зашифровано съобщение от мама-сан на Койко за Утани, която го беше чула също тайно от прислужничката на Койко. „Ийе — помисли си той ликуващо, — чудя се; какво ще направи Йоши Торанага, ако научи, че нашите пипала са се доближили до неговото легло, дори до топките му?“
Уверен, че все още не са ги проследили, Хирага скочи и отиде до вратата, избута с ножа си резето. Акимото стоеше на пост с униформа на часови. Другите безшумно последваха Хирага по стълбите към помещенията на жените. Всичко беше разкошно, най-качествено дърво, най-изискани татами, най-чиста пергаментова хартия за шоджи и най-благоуханните масла за лампите и свещниците. Завиха. Нищо неподозиращият телохранител се втренчи в него безизразно. Отвори уста, ала оттам не излезе никакъв звук. Ножът на Хирага го изпревари.
Той прекрачи тялото, отиде до края на коридора, поколеба се за момент, за да се ориентира. Задънена улица. Стените представляваха плъзгащи се шоджи със стаи зад тях. В края — още една, по-голяма и по-натруфена от останалите. Вътре светеше петролна лампа, лампи обаче имаше и в някои от другите стаи. Няколко изхърквания и тежко дишане. Безмълвно махна на Тодо и Джун да го последват и на другите да охраняват. Пристъпи напред като нощен хищник. Дишането се усили.
Кимна на Джун. Младежът ловко се промъкна край него, наведе се пред далечната врата и при повторния знак на Хирага отвори шоджи. Хирага скочи в стаята, последва го и Тодо.
Двама мъже лежаха проснати върху копринени юргани и футони, голи и един върху друг, младият прострян по корем, възрастният отгоре му, стискаше го и го обладаваше, задъхан и захласнат. Хирага застана над тях, издърпа меча си високо и с две ръце стисна дръжката, прокара го през гърба на двете тела точно над сърцата и го заби в татамите на пода.
По-възрастният зяпна и умря мигновено, крайниците му потрепнаха в смъртна агония. Младежът заби нокти в пода безсилно, неспособен да се обърне, неспособен да придвижи торса си, само ръцете, краката и главата, но дори и така не успяваше да се извие достатъчно, за да види какво се бе случило, нито можеше да разбере, усети само, че животът му някак си изтича от отвореното му тяло. Ужасен вой се насъбра в гърлото му, когато Тодо скочи напред й нави гаротата си, за да го удуши; но твърде късно. Кратък хрип увисна в зловонния въздух.
После двамата с Хирага се извъртяха към вратата с изострени сетива. Хирага държеше нож. Тодо, Джун и другите в коридора също чакаха вдигнати мечове, сърцата им блъскаха лудо, всички готови да се хвърлят, да бягат, да се бият, да умрат, но да се бият и да умрат гордо. А отзад фините ръце на младежа се впиха в собствения му врат, дългите му, идеални и боядисани нокти дълбаеха плътта около жицата. Пръстите му потръпнаха и спряха, потръпнаха и спряха и пак потръпнаха. И застинаха. Тишина. Някъде се обърна шумно спящ човек, после отново заспа. Все още никаква тревога или предупредителни викове. Постепенно нападателите се отдръпнаха от ръба, вцепенени и плувнали в пот. Хирага даде знак за оттегляне.