Свитъците на Исус
- Автор: Бейджент Майкл
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Свитъците на Исус». Краткое содержание книги:
4.
СИНЪТ НА ЗВЕЗДАТА
Казано просто, делото на зилотите се проваля напълно и катастрофално. Това вероятно е неизбежно, тъй като в същността си то се опълчва срещу властта на римляните, които по онова време са най-голямата военна сила, позната на средиземноморския свят. Макар че естественият ход на зилотското движение го подтиква да се противопостави на тази власт открито и с всичката сила, която може да събере, то не би могло да победи. Това е ясно на всеки, който гледа поне малко напред.
Очевидно римляните са повече от евреите, а и римската сила е съсредоточена в армия от дисциплинирани и добре обучени професионални войници, които нямат нищо против проявите на творчески жестокости, ако ситуацията го налага или ако на съответния воин просто му се иска. Цялата тази сила е подсигурена от широко разпространена и огромна логистична военна част, подкрепена от добре поддържани пътища и кораби, като всичко това е обединено в структура, осигуряваща прехвърлянето на войски и на припаси в големи количества и навреме.
След откритата поява на зилотската съпротива през 6 г. сл. Хр. редица владетели - както римски управители, така и юдейски първосвещеници - успяват по един или друг начин да поддържат някаква стабилност в Юдея. И двете страни се нуждаят от мир и от благосъстоянието, до което води той – противоречията никога не сеят семена и не отглеждат посеви, а необработената земя никога не осигурява храна или пари за земеделците, нито пък данъци за управляващите - обаче Рим разчита на четирийсетте таланта, които Юдея всяка година внася в римската хазна (равняващи се приблизително на 1700 кг сребро). Чрез внимателно политическо стопанисване това неустойчиво равновесие е запазено половин столетие. И изведнъж всичко отива на вятъра.
Група антиримски настроени свещеници в Йерусалимския храм решават да забранят даването на дарения от страна на неевреи. Това прекратяване на обичайните всекидневни жертвоприношения, извършвани за Цезар и за Рим в храма, е пряко и грубо предизвикване на императора. Няма връщане назад. Зилотите и антиримските свещеници са превели хората си през прага на входа към ада. Както съобщава Йосиф Флавий, поради това действие войната с Рим е неизбежна. С неуместния си акт зилотите смятат, че ще възстановят властта над народа си, но поражението им е толкова огромно, че всички такива надежди са изгубени за почти две хиляди години.
Първите сражения избухват през 66 г. сл. Хр. в крайбрежния град Цезарея. Опитите за умиротворяване на ситуацията са безуспешни предвид огорчението и омразата, които подклаждат нападенията. Зилотите са чакали този ден и сега той е настъпил. За тях утрешният ден най-после е дошъл. Избити са хиляди: зилотите превземат крепостта Масада, разположена на брега на Мъртво море; други поемат властта над долната част на Йерусалим и над храма, като изгарят до основи дворците на цар Агрипа и на първосвещеника. Те опожаряват и официалния държавен архив.
Водачите се появяват от еврейските редици: в Йерусалим командва синът на първосвещеника. Тогава синът на Юда Галилейски се появява в Масада и ограбва арсенала, преди да се завърне в Йерусалим като цар, облечен в царски одежди, за да превземе двореца. Официалният първосвещеник е убит.
Отначало, неподготвени за такова катастрофално изливане на омраза към тях, римляните са победени лесно. Управителят на Сирия Цестий Гал влиза в Юдея от столицата си в Антиохия начело на Дванайсети легион. След като разрушава множество общини и градове, неговата войска обсажда Йерусалим. Той обаче е отблъснат и дава много тежки жертви, включително командващия Шести легион и един римски трибун. Самият Цестий се спасява единствено благодарение на бързината на оттеглянето си. В последвалия погром зилотите присвояват доста оръжия и пари. Въпреки тази проява на сила много прозорливи евреи напускат Юдея, тъй като съзнават, че положението може да стане само по-лошо.
И имат право: римляните се оттеглят, но само за да съберат силите си. Предстои те да се върнат с жестокост и стремителност. Междувременно в отсъствието на римските сюзерени зилотите също се прегрупират. Те избират главнокомандващи за различните области, набират войска и започват да ги обучават на римски военни техники и строеве. Предстоящото първо сражение ще се състои в Галилея, където Йосиф Флавий - който тепърва ще стане историк и поддръжник на римляните - е главнокомандващ зилотските войски.