Свитъците на Исус

Книгата Свитъците на Исус е пронизана от разбирането, че за нас би било полезно да се съсредоточим върху онова, което е общо помежду ни; че трябва да съзнаваме силата на религиозното убеждение; че е полезно да можем да правим разлика между духовността - която е вечна - и религията, която е била създадена от допускащите грешки човеци. Религиите съществуват, за да обхващат и да изразяват духовността по възможно най-добрия за тях начин, но като всички човешки институции и те страдат от ограничения.

Това е една от причините, поради които трябва да избягваме да смятаме, че една религия схваща нещата по-добре от друга: всички те се опитват да изразят по своите погрешими начини вечния духовен фон на цялото съществуване. А когато религията се обвърже с политиката, може да се озовем в най-лошия възможен свят.

Личността на Исус е обща и за трите религии, които тачат произхода си от патриарха Аврам, но Исус, създаден по-късно от теологията, е потенциално разделителен фактор, който спомага за разделението между тези три различни вери. Само че духовността, която всеки индивид притежава, обобщена в метафората, приписвана на Исус в Новия завет, че „царството небесно“, което изследваме в Свитъците на Исус, може само да добави смисъл и дълбочина към нашето взаимоотношение с вечността - разбира се, ако се стремим към подобно нещо, - а това взаимоотношение в крайна сметка е поне една от целите на всяка от трите религии.