Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Сваляй! — провикна се тя към тях.
Стори ѝ се, че може да усети неохотата им в ленивото спускане на въжето. Кракът ѝ допря водата и по него се стрелна смразяващ студ. Отче на Бурите! Тя обаче не ги накара да спрат. Остави ги да я свалят още, докато краката ѝ се потопиха в ледената вода, полата ѝ се изду по крайно досаден начин и на нея ѝ се наложи да настъпи края ѝ. Тя го вкара в клупа — за да не му позволи да се издигне около кръста ѝ и да се понесе по водата, докато тя се гмурва.
Известно време се сражава с плата и се радваше, че мъжете горе не могат да видят как се е изчервила. Щом стана по-влажен, беше по-лесно да го натъпче. Най-накрая можа да приклекне, все още здраво вкопчена във въжето, и да се напъха във водата до кръста.
Тогава провря глава под вълните.
Светлината проникваше под повърхността им на блестящи, лъчеобразни колони. Тук имаше живот, кипящ, невероятен живот. Малки риби се стрелкаха насам-натам и пощипваха нещо от долната страна на черупката, която закриляше величественото създание. Усукан като старо дърво, с набръчкана и нагъната кожа, сантидът всъщност беше животно с дълги, провиснали сини пипала, като на медуза, но много по-дебели. Те чезнеха в дълбините и се носеха наклонени зад съществото.
Самото създание представляваше възлеста сиво-синя маса под черупката. Древните му на вид гънки обграждаха едно огромно око от едната страна — явно и от другата имаше още едно. Изглеждаше масивно, внушително, с мощни перки, които се движеха като гребци. Странни, стрелообразни духчета се движеха из водата около звяра.
Наоколо се носеха ята риби. Въпреки че дълбините изглеждаха празни, пространството около сантида вреше от живот, точно както и водата под кораба. Дребни рибки си пощипваха от дъното му. Те се движеха между кораба и сантида — понякога сами, понякога на вълни. Дали затова сантидът плуваше край кораба? Нещо свързано с рибата и нейните връзки със съда?
Тя вдигна поглед към съществото и неговото око — голямо колкото главата ѝ — се завъртя към нея, фокусира се и я видя. В този миг Шалан не усещаше студа. Не се чувстваше неудобно. Надзърташе в свят, непосещаван — доколкото се простираха познанията ѝ — от нито един учен.
Примигна, взе Спомен от животното и го прибра, за да го нарисува по-нататък.
2
Мост Четири
„Първата ни догадка бяха паршендите. Седмици преди да спрат да търсят скъпоценни ядра, техният начин на воюване се промени. Оставаха на платата след сраженията, сякаш очакваха нещо.“