Афродита — Антични нрави
- Автор: Луис Пиер
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димчо Дебелянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Афродита — Антични нрави». Краткое содержание книги:
В древна Александрия, където царстват сладострастието и покварата, една красива златокоса куртизанка на име Хризис подчинява мъжете само с поглед. Полудял от желание по нея се оказва и любимецът на жените — скулпторът Деметриос. И за да получи една нощ на страст с Хризис, той е готов да изпълни всяка нейна заповед — дори да убие!
В романа основно място заема идеята на Пиер Луис, че „няма нищо по-свято от физическата любов, нищо по-красиво от човешкото тяло“. В „Афродита“ той прославя чувствеността, богинята на любовта и хедонизма. А посланието му е: научи се да извличаш от всяка минута насладите, които поднася животът. И търси още…
Те тръгнаха към нея и й казаха:
— Здравей, Хризис.
— Здравейте. От колко време сте тука?
— Не знам. Развиделяло се беше вече, когато дойдохме.
— Нямаше ли никого на вълнолома?
— Никого.
— Някой мъж? Уверени ли сте?
— О, напълно уверени. Защо питаш?
Хризис нищо не отвърна. Родис подзе:
— Да не искаше да срещнеш някого?
— Да… може би… струва ми се, че би било по-добре да не бях го виждала. Всичко е наред. Аз сгреших, че се върнах пак, но не можех да се възпра.
— Но какво става с тебе, Хризис, ще ни кажеш ли?
— О, не!
— Даже нам, даже нам, твоите приятелки?
— Вие ще го узнаете по-после, заедно с целия град.
— Това е много любезно, наистина.
— Може и по-рано, ако настоявате; но тази сутрин е невъзможно. Стават неща необикновени, деца мои. Аз умирам от желание да ви кажа всичко, но трябва да мълча. Вие връщате ли се? Елате да спите при мене. Аз съм съвсем сама.
— О, Хризея, Хризидион, ние сме тъй уморени! Ние се връщаме, наистина, но се връщаме да спим.
— Добре, после ще спите пак. Днес е навечерието на Афродизиите. Нима такъв ден е ден за почивка? Ако искате богинята да ви закриля и да ви направи щастливи догодина, трябва да отидете в нейния храм с ресници, клюмнали като теменуги, и устни, бели като лилии. Но ние пак ще помислим; вървете с мене.
Тя прихвана и двете по-горе от кръста, и като сключи ръце, сложени върху малките им, почти голи гърди, с бързи стъпки ги поведе.
Родис обаче остана озадачена.
— А когато легнем при тебе — подзе тя, — пак ли няма да ни кажеш какво е станало, какво очакваш?
— Ще ви кажа много неща, всичко, каквото ви е угодно, но за това — аз ще замълча.
— Даже и тогава ли, когато бъдем в обятията ти голи и в мрачина?
— Не упорствай, Родея! Всичко ще знаеш утре. Почакай дотогава.
— Много щастлива ли ще станеш, или много могъща?
— Много могъща.
Родис широко разтвори очи и извика:
— Ще спиш заедно с царицата!
— Не — каза Хризис през смях, — но аз ще бъда могъща като нея. Имаш ли нужда от помощта ми? Би ли желала нещо?
— Да, да!
И детето се замисли отново.
— Е добре, какво е то? — попита Хризис.
— То е невъзможно. Защо да го искам?
Миртоклея отговори зарад нея:
— В Ефес, нашата родина, когато две връстни и девствени девойки, като Родис и мене, са влюбени една в друга, законът им позволява да се съчетаят. Те и двете отиват в храма на Атина, за да посветят ней своя двоен пояс на девствеността; след това в светилището на Ифиноя — за да й отдадат сплитка смес от косите си, и най-после под перистила на Дионис, дето дават на по-младата едно остро златно ножче и една бяла линия, за да спира кръвта. Вечерта оная от тях, която е невестата, бива отвеждана в новото жилище, седнала в цветна кола между своя мъж и паранимфата, заобиколена с факлоносци и флейтистки. И след това те имат вече всички права на бракосъчетани; те могат да осиновяват малки момичета и да ги посвещават в частния си живот. Другите ги почитат. Те имат свое семейство. Ето бляна на Родис. Но тук няма тоя обичай…
— Законът ще бъде изменен — каза Хризис, — да, вие ще се бракосъчетаете, аз ще наредя това.
— О, наистина ли! — извика малката, поруменяла от радост.
— Да, и аз ви не питам коя от вас ще бъде мъжът. Аз зная, че Мирто има всичко, което напомня мъж. Ти си щастлива с такава приятелка, Родис. Каквото и да казват, такива приятелки са рядкост.
Те бяха стигнали до вратата, дето Джала, седнала на прага, тъчеше ленен презръчник. Тя стана, за да минат, и влезе подире им.
Несетно почти, двете флейтистки отмахнаха простите си облекла. Те старателно си направиха умивания една на друга в един купел от зелен мрамор, водата от който се оттичаше в басейна. След това се търколиха на леглото.
Хризис ги гледаше, без да ги вижда. Най-малките думи на Деметриос непрестанно се повтаряха в паметта й слог по слог. Тя не усещаше как Джала мълком развиваше и размотаваше дългото й шафраново було, откопчаваше пояса, разтваряше гривните, отмахваше скъпоценните накити, печатите, пръстените, сребърните змии, златните игли; но приятното гъделичкане на отпадналата й коса я пробуди като от сън.
Тя поиска огледалото си.
Убояла ли беше се тя да не би да не е тъй хубава, за да може да задържи тоя нов свой любовник — защото трябваше да го задържи, — след безумните откупи, които беше му поискала? Или пък искаше, чрез разглеждане на всяка своя красота, да умири някакви безпокойства и да оправдае своята увереност?