Афродита — Антични нрави

Мисълта на Миртоклея беше тъй безумна и жестока, че дългите очи на Родис се напълниха със сълзи и усмивка. Тя сложи крак на една издатина:

— Цветята ми ме спъват. Развържи ги, обожавана Мирто. Аз няма вече да танцувам тая нощ.

Певицата трепна.

— О, да, наистина! Аз бях вече забравила ония мъже и девойки. Те ви накараха да танцувате пред тях и двете — тебе облечена с коска роба, която е прозирна като вода, а сестра ти — гола. Ако не бях те забранила, те биха те обладали като блудница, както обладаха сестра ти пред очите ни в същата стая… О, каква гнусота! Чуваше ли виковете и стенанията й? Колко е мъчителна любовта на мъжа!

Тя коленичи до Родис и махна двата венеца от нозете й, а след тях привързаните по-горе три цвята, като целуна мястото на всеки един от тях. Когато стана, детето я прегърна през шията и замря на устните й.

— Нали не ме ревнуваш, Мирто, за всички тия волности? Какво ти значи, че са ме видели. Теано им стига, аз им я оставих. Те нивга не ще ме обладават скъпа Мирто. Не ме ревнувай от тях.

— Да ревнувам ли? Аз те ревнувам от всеки, който те допре. Когато ти износиш робите си, аз ги обличам, за да не си ти единствената, която те са загръщали. За да не останат влюбени в тебе цветята от косата ти, аз ги давам на бедните куртизанки, за да ги осквернят в оргиите. Аз нищо никога не съм ти дала, за да не принадлежиш на нищо. Аз се боя от всичко, до което се докосваш, и мразя всичко, което ти гледаш. Аз бих желала да бъда през цял живот между тъмнични стени, да бъдем само аз и ти, и аз тъй дълбоко да се съединя с тебе, тъй добре да те скрия в прегръдките си, че ничие око да не подозре, че ти си там. Аз бих желала да бъда плодът, който ти ядеш, благоуханието, което ти се нрави, сънят, който се вмъква под ресниците ти, любовта, от която се свиват твоите членове. Аз ревниво скъпя щастието, което ти давам, и все пак бих желала да ти дам щастие, равно на онова, което ти ми даде. Ето от какво те ревнувам аз. Но аз не се боя от твоите обладателки за една нощ само, когато те ми помагат да удовлетворя желанията ти на младо момиче; колкото за любовниците мъже, аз зная, че ти никога не ще бъдеш тяхна, аз зная добре, че ти не можеш да обичаш мъжа — грубия и неверен мъж.