Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
Гърни се замисли за това, за инстинктивния начин, по който всяко натоварено градско ченге сортира новите случаи, които кацнат на бюрото му. Сравняваше ги – с останалите случаи, които му бяха поверени, със спешните задачи за месеца, за седмицата, за конкретния ден. Припомни си един от партньорите в отдел „Убийства“ в нюйоркската полиция – мъж, който живееше в сънлив градец в западната част на Ню Джърси – място, до което почти не достигаха новини. Един ден въпросният колега донесе местния вестник. Голямата новина от първа страница беше за изчезнало от нечий заден двор басейнче за птици. По същото време в Ню Йорк се извършваха средно по двайсет убийства на седмица и повечето от тях получаваха само по един ред в градските вестници. Всичко зависеше от контекста. И макар да не го каза, Гърни чудесно разбираше как фактът, че е открила собствения си нож на пода в собствената си баня, не звучи като края на света за някой полицай, заринат със случаи на изнасилвания и убийства.
Също така разбираше колко е обезпокоена Ким. Освен това в действията на натрапника се забелязваше нещо злокобно, което притесняваше и него самия. Каза ѝ, че може би ще е добра идея за известно време да се махне от Сиракуза и да отиде в дома на майка си.
Предложението превърна страха ѝ в гняв.
– Това проклето копеле! – изсъска тя. – Ако смята, че ще спечели битката, значи не ме познава изобщо!
Гърни я изчака да се успокои, после я попита дали помни имената на детективите, които са отговорили на обажданията ѝ.
– Казах ти, повече няма да им звъня!
– Разбрах те. Но аз бих искал да поговоря с тях. Да проверя дали знаят нещо, което не ти казват.
– За какво?
– Може би за Роби Мийс. Кой знае? Няма как да знам, преди да поговоря с тях.
Ким внимателно се взря в него с тъмните си очи, после сви устни:
– Елууд Гейтс и Джеймс Шиф. Гейтс е ниският, а Шиф – високият. Едни и същи тъпанари, само телата са различни.
Детектив Джеймс Шиф въведе Гърни в една свободна стая за разпити, отдалечена с два коридора от приемната. Остави вратата отворена, не си взе стол и не предложи и на Гърни да седне. Покри лицето си с длани, опитвайки се да потисне прозявката, но изгуби битката.
– Дълъг ден?
– И така може да се каже. На работа съм от осемнайсет часа, остават ми още шест.
– Документация ли?
– И още как! Разбираш ли, приятелю, това управление е с грешни размери. Достатъчно голямо е, за да ни заринат с всички бюрократични глупости на големия град, а същевременно е твърде малко и няма къде да се скриеш. Снощи нахлухме в една изоставена къща, свърталище на наркомани, която се оказа неочаквано пренаселена. В резултат имам да напиша куп доклади за бездомниците и проститутките, а освен това трябва да заведа и веществените доказателства. Така че дай да минем на въпроса. Защо нюйоркският отдел „Убийства“ се интересува от Ким Корасон?
– Извинявай... вероятно не съм обяснил ясно положението си по телефона. Наистина бях в отдел „Убийства“, но се пенсионирах преди две години и половина.
– Пенсионер ли? Явно съм пропуснал тази информация. И какъв си сега? Частен детектив?
– По-скоро приятел на семейството. Майката на Ким е журналистка, доста статии е писала за ченгета. Пътищата ни се пресякоха, докато все още работех в полицията.
– Колко добре познаваш Ким?
– Не особено. Просто се опитвам да ѝ помогна с един журналистически проект, става дума за неразкрити убийства, но днес се сблъскахме с малко усложнение.
– Виж какво, нямам много време. Можеш ли да говориш по-конкретно?
– Някакъв тип преследва младата дама, при това не е никак приятен.
– Така ли?
– Не знаехте ли?
Погледът на Шиф стана мрачен:
– Нещо загубих логиката. Защо водим този разговор?
– Добър въпрос. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че в момента в апартамента на Ким Корасон има скорошно доказателство за влизането на неупълномощено лице, както и доста неприятен вандализъм, извършен с явното намерение да я сплаши?