Стигмата

Откровеността му я обезоръжи. Фабрисия съжали, че е била толкова безчувствено откровена.

– Този обет сега може да ти се струва незначителен – продължи той, – но с всяка година ще става все по-тежък на раменете ти. Трябва да помислиш за това, преди да се замонашиш.

– Но вие сте Божи човек. Според вас грешно ли е да се посветя в служба на Бог само защото подобен живот може да ми се стори труден?

– Не е достатъчно да обичаш Бог. Ако положиш обет, трябва да си готова да му служиш през всичките си години, не само една или две.

Той е просто един млад мъж, който иска да е добър човек, помисли си тя, а ако слушаше приказките на майка си, малцина като него бяха останали в Тулуза. Стори ѝ се симпатичен и тъжен и за момент почувства в сърцето си неочакван трепет.

Над площада се спускаше мрак; сивеещата светлина, която се процеждаше през намасления лен на прозорците, почти се беше стопила. Изведнъж без никакви увъртания той каза:

– Много си красива, Фабрисия.

Може би не искаше да изрече мислите си на глас. Стори ѝ се толкова изненадан, колкото беше и тя.

Монахът се изправи.

– Трябва да вървя – рече той.

Пламъците от огъня подскачаха и танцуваха в очите му. Устните му се разделиха, но не за молитва, освен ако копнежът не беше молитва. Фабрисия се почуди какво е да усети допира на тези нежни ръце върху кожата си.

Миг по-късно монахът си беше отишъл.

След като си тръгна, майка ѝ и баща ѝ слязоха по стълбите на светлината на димяща лоена свещ. Изглеждаха озадачени, но нищо не казаха. Майка ѝ май се беше досетила какво се е случило, сигурна беше.

Всички свещеници си приличат, често повтаряше тя.

Симон забързано вървеше по улицата с кръчмите, публичните домове и сергиите на калайджиите. Вечерта наближаваше, часът на Дявола. Волска каруца го подмина със скърцане и той се прислони в свода на една врата, за да се предпази и черната кал от улицата изпод дървените колела да не изцапа расото му. Проститутките приеха поведението му като покана да го вкарат в грях пред епископа и една от тях разголи гръд насреща му и му предложи срещу три дение да се чифтосат до стената.

Симон отблъсна с гневен вик проститутката, която имаше вонящ дъх и развалени зъби като демон. Превърнах се в посмешище; монах, прикован от жена, помисли си той. Посветил съм живота си на съзерцание на божественото; вместо това като някакъв сводник всичките ми мисли са съсредоточени между краката на една женска.

Какво беше казал свети Августин за жените? Вратата, през която влиза Дяволът. Тя е изкушение, поставено от Луцифер да примами към греха човека и да го отдалечи от съвършеното му състояние. Тогава Фабрисия беше съвършеният демон: с коса огън, стройна и зряла като разпукнал се плод.