Пазителката на гълъбиците
- Автор: Хоффман Элис
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-295-9
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пазителката на гълъбиците». Краткое содержание книги:
1973-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават.
Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
Йаел — дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното — любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила.
Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите.
Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот — живее в света и на мъжете, и на жените.
И Шира, красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.
Те са пазителките на гълъбиците и… на своите тайни — кои са, откъде са дошли, кой ги закриля, кого обичат.
Сред уханието на лилии, на смирна, на кръвта на мъжете и жените, умиращи за свободата си, се носи звънът на камбаните и отеква из пустинята; крилете на гълъбите пърхат в изпепеленото от слънцето небе, а единствените оцелели разказват тази вдъхновяваща и омагьосваща история, за да достигне през вековете до нас.
Празнувахме Рош Ходеш, възвисяването на новата луна, което бележеше началото на месеца Тишрей. Благословен е Онзи, който проговори и от думите му се роди светът. Всеки месец започваше с размисъл над първите думи от Тората, с нов живот, белязан от прераждането на луната. По това време вече бяхме пътували почти петдесет дни, без да се натъкнем на римски войници. В Деня на изкуплението се почувствах смазана от чувството за вина, ужасена от мисълта, че Господ знаеше какво правех нощем. Той беше наясно, че съм откраднала нещо, което не ми принадлежеше, и вече освен убийца, каквато баща ми твърдеше, че съм, се бях превърнала и в най-обикновена крадла. През цялото това време с баща ми се държахме като непознати, въпреки че често обитавахме едно и също малко пространство и се хранехме заедно. Обръщахме си гръб. Той нямаше друг избор, освен да яде храната, която поставях пред него, въпреки че със сигурност я смяташе за омърсена. Чувах го как мълви молитви над купичката си, както правят хората в опит да прогонят злите сили.
— Мислиш ли, че и теб ще убия отвътре? — попитах го безразсъдно по време на един обяд, докато мърмореше над зеленчуците, които бях приготвила.
Той ме изгледа злобно. Бе се изгърбил, болнав мъж, който изведнъж се бе превърнал в старец. За първи път го видях истински въпреки невидимото му наметало. Бе съкрушен. Тогава осъзнах, че мълви молитва за мъртвите, думите, които човек трябва да произнесе, когато някой си отиде: Благословен бъди, Ти Господарю наш и Боже наш, Царю на вселената. Беше в траур още от деня на раждането ми, така и не бе спрял да оплаква майка ми. Внезапно се почувствах засрамена. Той бе мой баща, независимо колко жестоко се отнасяше с мен, а аз не го почитах.
Празнувахме Господната слава, когато дойде Празникът на шатрите6.
Мъжете се молеха, но нямахме гроздове на лозницата или червени нарове, които да разчупим, за да може сокът им да се посипе в устите и по ръцете ни, така че този ден се различаваше съвсем малко от всеки друг. Скоро времето започна да се променя. Или поне птиците се завърнаха. Така и не бях осъзнала колко безмълвен беше светът в месеците на голямата жега, докато ятата не се появиха в небесата над нас. Това бе пътят, по който поемаха, за да прекарат зимата на юг, където нощите не бяха толкова черни и мразовити. Цялото небе се покри с ята чучулиги и червени чинки. Имаше жълти овесарки, гургулици, синьо-зелени абисински канарчета, ибиси с блестящи пера. Натъквахме се на цели колонии от яркожълти и тюркоазени пчелояди, които си подвикваха един на друг дори и през нощта. Над нас се бе ширнала огромна, пъстроцветна маса, понесла се на север в търсене на зелените поля. Понякога птиците бяха като облаци на хоризонта, друг път заемаха целия небосвод. Да видиш тези искрящи вълни в червено и синьо, бушуващи над белотата на пустинята, бе същинско чудо. Вече не отброявах дните с тъга, а с радост.
Дори когато бях нечиста и трябваше да се отделя от останалите, дори и когато съпругата му можеше да се събуди посред нощ и да забележи липсата му, Бен Симон продължаваше да идва при мен. В Четвърта книга Мойсеева бе записано, че мъжете трябва да избягват жените в тяхното време от месеца и следователно това бе закон. Ние обаче бяхме нарушили всеки възможен закон в пустинята. Ето докъде ме бяха довели порязванията по краката ми, първото правило, което бях пренебрегнала. Нямах си майка, която да ме научи на тези неща, но истината беше, че не бих се подчинила дори и ако тя ме бе предупредила. Един нарушен закон води до друг. Бен Симон стана нечист, покрит с моята кръв по начина, по който се бе покривал с кръвта на римляните, когато бе поразявал враговете си в двора на Храма. Той бе свикнал с извършването на престъпления. Държанието му беше едновременно нежно и по мъжкарски грубо. Когато се отпуснеше по гръб, положил ръка върху бедрото ми, с все още твърдия си член опрян в мен, не можех да видя дори отблясък на вина в очите му. Той казваше, че Бог може да разграничи грешника от греха, но това, което правехме, бе отвъд всяко наказание.
6
Празникът на шатрите — продължава осем дни и напомня за скитанията на евреите след извеждането им от Египет. Това е и празник на есенното плодородие. — Б.пр.