Часът нула
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Часът нула». Краткое содержание книги:
Часът нула
Хронология на терора
1. Кърваво бягство от затвор в Южна Африка…
2. Една платена компаньонка е брутално убита…
3. Един американски милиардер беглец е обсебен от мания за отмъщение…
4. Дигитално кодиран телефонен разговор е засечен от шпионски сателит на специалните служби над Швейцария…
5. Специален агент Сара Кехил е въвлечена в игра на котка и мишка от очарователен и изключително опасен наемен терорист…
6. Тази книга е световен бестселър!!!
Сара работеше във ФБР вече от десет години. Баща й беше бивш полицай, който мразеше професията си и умоляваше единственото си дете да прави каквото ще, но да стои настрана от правозащитните органи, дори ако това е единствената професия на света. Тя, естествено, бе постъпила точно по обратния начин и дори се бе оженила за полицай (в този ред).
Макар последните няколко години да работеше в отдел „ОП“ в Бостън, основният й интерес бе антитероризмът и дори си бе спечелила известно уважение във връзка със случая Локърби.
Един „Джъмбо джет“ на Пан Ам бе експлодирал в небето над Локърби, Шотландия, на 21 декември 1988, в 19:03 часа. 270 жертви — пътници и екипаж. ФБР моментално бе сформирало СКОТБОМБ — най-голямото международно антитерористично разследване дотогава — и бе извършило над четиринайсет хиляди разпита в петдесет страни.
По онова време Сара беше сама — Питър вече се бе изнесъл — и живееше в Хайделберг, Германия, с болно дете на ръцете. Джаред, тогава само четиримесечно бебе, се бе разболял от тежка форма на бронхит. Нито бебето, още по-малко майката можеха да се порадват на минутка сън. Първите няколко седмици в Хайделберг Сара направо плачеше за сън. Моментът беше труден, но именно там и тогава тя спечели уважението на Бюрото.
Бяха й възложили да проведе разговори с приятели и семейства на американските войници, командировани в базата в Хайделберг, и да се помъчи да установи дали някои от тях не биха могли да станат цел на терористичната атака. Дните бяха дълги — обикновено се работеше до девет вечерта. Армията се погрижи да създаде команден пост и отдели секретарка за диктуване на докладите.
Всеки следовател проучваше обкръжението само на една от жертвите. Задачата беше да се проследят всички връзки на конкретната жертва, в това число приятели и дори случайни познанства. В хода на подобен процес беше невъзможно човек да не разрови много мръсно бельо. Един от загиналите например, беше изневерявал на жена си, друг бе затънал във финансови проблеми, трети вземаше наркотици. Имаха ли тези проблеми нещо общо с атентата?
Сара установи, че се превръща в гъба, която попива информация, клюки, подслушани разговори. Скоро се разбра, че отговорът не е в Хайделберг.
Важната изследователска работа се вършеше другаде. Сара дочуваше подробности по каналите на Бюрото. Беше установено, че бомбата е била изработена от пластичен експлозив и е била скрита в портативен радиокасетофон „Тошиба“, поставен в куфар „Самсонайт“. Куфарът бе проследен до полет КМ-180 на „Еър Малта“ от Малта за Франкфурт, където бил прехвърлен като непридружаван багаж на полет 103А на Пан Ам от Франкфурт за летище „Хийтроу“. Накрая бил поставен в контейнер AVE-4041, предназначен за полет 103 на Пан Ам.
И тогава тя научи, че е било успешно идентифицирано парче от зелена печатна платка, представляваща част от таймера на бомбата.
Поиска и получи разрешение да се порови из проблема с таймера: кой какви видове таймери е използвал, къде го е правил и с каква цел. Беше неблагодарна работа и в никакъв случай не бе нейният „билет“ на жаргона на Бюрото, но въпреки това тя получи разрешение да опита.
Цялата разузнавателна информация относно таймерите можеше да се получи он-лайн7 от базата данни на Бюрото. Скоро се натъкна на съвпадение. Печатната платка се оказа подобна на друга такава, използвана при опит за държавен преврат в Того през 1986 година. Приличаше и на трета, конфискувана на летището в Сенегал през 1988.
Толкова. Това беше нейният принос, който обаче впоследствие се оказа от ключово значение за успеха, макар тогава тя да нямаше представа докъде може да изведе напипаната следа.
В крайна сметка таймерът бе проследен обратно до швейцарската фирма „Meister et Bollier Limited Telecommunications“. Разбра се, че през 1985 година двайсет от въпросните таймери били продадени на либийското разузнаване.
7
Компютърен жаргон за „интерактивен режим“ (диалогова сесия на работа с компютъра). — Б.пр.