Праскови за кюрето
- Автор: Харис Джоан
- Серия: Chocolat Trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-759-6
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Праскови за кюрето». Краткое содержание книги:
Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън...
И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка върху преплетените съдби на мнозина.
Отец Франсис Рейно е загубил доверието на своето паство, обвинен е в подпалвачество и си е навлякъл неприязънта на мюсюлманите от квартал Ле Маро. Животът му е в опасност.
Ще съумее ли Виан с магията на своя шоколад и с уханните праскови на Арманд да се противопостави на опустошителните ветрове на промяната, да примири наглед непримиримото, да разбули болезнената истина за събития и хора?
Той се прокашля.
– Оценявам това, че не ми задавате очевидния въпрос –рече той. – Но трябва да ви кажа, че до второ нареждане съм освободен от задълженията си на свещеник в Ланскене, докато се очаква докладът за пожара в стария магазин за шоколад. – Рейно пое дълбоко въздух и продължи: – Разбира се, не е нужно да ви казвам, че нямам никаква вина. Не ме арестуваха. Не са ми отправяли обвинение. Полицията просто дойде да ме разпитва. Но за човек в моето положение...
Живо си представих как е изглеждала сцената иззад кепенците. На този ден в Ланскене сигурно са се вихрели всякакви клюки. Магазинът бил наполовина изгорял и изоставен. Пожарната се забавила с час. Полицейската кола спряла пред църквата. Или още по-лошо – пред къщата на Рейно, малката му къщичка на "Рю де Фран Буржуа" със спретнатите лехички с невен.
Разбира се, къщичката е собственост на църквата. Невените са отговорност на Рейно. Толкова приличат на глухарчетата и все пак според свещеника има огромна разлика между онези лукави, нападателни плевели и малките красиви жълти цветчета, които растат с военна подреденост.
– Не беше нужно да ми казвате това. Знам, че не сте запалили пожара.
Устата му потрепна.
– Де да бяха всички толкова сигурни. Каро Клермон като обезумяла разпространява слуха, но продължава да се преструва, че ми съчувства, и се вкопчва във всяка дума, която наследникът ми изрича.
– Вашият наследник?
– Отец Анри Льометър. Новият любимец на епископа. Парвеню с прекалено много зъби и страст към "Пауър Пойнт". – Той сви рамене. – Само въпрос на време е. Знаете какви са хората в Ланскене.
Да, знам. Самата аз съм била обект на клюки и имам представа колко бързо се разпространяват. Знам също, че в тази обстановка всеки намек за скандал, засягащ член на духовенството, задължително се възприема като нещо, което трябва да се преодолее. Католическата църква преживя твърде много скандали напоследък и дори полицията да няма доказателства, за да го обвини, накрая Рейно може да се окаже порицан от съда на общественото мнение.
Той пое дълбоко въздух още веднъж.
– Мадмоазел Роше, ако ще поостанете, дали не бихте предали... съмненията си на онези свои приятели в нашата общност, които, изглежда, се забавляват със ситуацията. Жозефин, Нарсис...
Той рязко замлъкна и извърна очи. Вгледах се в него с нарастващо удивление. Ледената прецизност на речта му все още беше очевидна както винаги, но нямаше съмнение в изражението, изписано на лицето му. По своя косвен и смирен начин Франсис Рейно молеше за помощ.
Дори не мога да си представя колко трудно му е било да помоли. След всичко, случило се тук, да признае пред себе си, че се нуждае от някого – особено от човек като мен...
Светът на Рейно е черно-бял. Той смята, че това улеснява нещата. Всъщност черно-бялото мислене само сковава сърцата, налага предразсъдъци и прави хората слепи за вредите, които причиняват. И ако се появи предизвикателство пред начина, по който такива хора възприемат света, тогава, когато черно-бялото мислене най-сетне се разложи на милион нюанси на сивото, хора като Рейно продължават да се мъчат, опитват се да се вкопчат като удавник за сламка.
– Извинете, но какво можете да направите вие? – каза той. – Забравете, че ви помолих.
– Разбира се, че ще ви помогна, ако мога, но при едно условие – усмихнах се.
Той ме изгледа мрачно и попита:
– Какво е то?
– Моля ви, изяжте тази праскова.
Първа глава
Понеделник, 16 август
Сутринта намина Люк. Рейно му казал, че сме там. Свари ни да закусваме – праскови и горещ шоколад, сервирани в разнородните съдове на Арманд: стар порцелан, прозрачен като кожа, нащърбен по позлатените ръбове и ръчно боядисан в традиционния стил за Су Тан – малкия правоъгълник на Жер, откъснат от всичко останало от река Тан, преди да се влее в по-голямата Гарона. Върху купичката на Анук имаше нарисуван заек, а върху тази на Розет – люпило пиленца. На моята имаше цветя и име – Силви-Ан, – изписано с вълнист шрифт.
Роднина може би? Купичката изглеждаше стара. Сестра, братовчедка, дъщеря, леля. Чудех се какво ли би било да имам купа с моето собствено име на нея, подарена от майка ми или наследена от баба ми. Но кое име щеше да бъде, Арманд? Кое от многото ми имена?
– Виан!
Вик откъм отворената врата прекъсна унеса ми. Гласът на Люк беше станал по-плътен и бе загубил детското си заекване. Но иначе той си беше същият: кестенява коса, която пада над очите му, усмивка, едновременно открита и пакостлива.