Блеър върна бележката на Кати с много малко чувство на вина, че е толкова подла. Разпространяваха се толкова много истории за Серена, че вече не знаеше на кои да вярва. Плюс това, Серена още не беше казала защо се върна и нямаше за какво да я защитава? Може част от тези истории да бяха истина. Може да са се случили в действителност.
Освен това, да си разменяте бележки е толкова по-интересно от това, да си водите такива в час.
— Така че, аз ще пиша, режисирам и снимам това и вече съм избрала приятеля си, Даниел Хъмфри от подготвителна гимназия „Ривърсайд“, за ролята на княз Андрей — поясни Ванеса. Бузите й се изчервиха като произнесе името на Дан. — Обаче все още се нуждая от Наташа за сцената. Ще направя кастинг утре, след училище, при залез-слънце в парка Медисън Скуеър Гардън. Някой заинтересован? — попита тя.
Това беше въпрос, чийто отговор много добре знаеше, защото беше наясно, че никой в стаята не я слуша. Бяха твърде заети с обмена на бележки.
Ръката на Блеър се появи във въздуха.
— Аз ще съм режисьор — обяви тя. Очевидно изобщо не беше чула въпроса, но полагаше отчаяни усилия да впечатли приемната комисия в Йейл, така че винаги първа изявяваше желание за всичко.
Ванеса понечи да отговори. Режисирай това, искаше й се да каже, като й покаже средния си пръст.
— Свали си ръката, Блеър — отегчено каза г-н Бекъм. — Ванеса току-що ни съобщи, че ще режисира, пише и филмира всичко сама. Освен ако не искаш да се пробваш за ролята на Наташа, предлагам да се фокусираш върху собствения си проект.
Блеър го погледна кисело. Мразеше учители като г-н Бекъм. Беше някакъв майтап от Небраска, който най-накрая е успял да осъществи мечтата си и да се пресели в Ню Йорк, но вместо да стане велик режисьор, станал преподавател на безсмислен предмет.
— Все тая — каза Блеър и прибра косата зад ушите си. — Предполагам, че няма да имам време.
И наистина нямаше.
Беше председател на Борда за Обществени услуги и ръководеше клуба по френски. Даваше уроци на третокласници по четене, работеше в кухня за бездомни една вечер в седмицата, имаше уроци за подготовка за SAT във вторник, а в четвъртък следобед ходеше в курса на Оскар де ла Рента по моден дизайн. През уикендите играеше тенис, за да поддържа нивото си. Освен всичко това, в момента участваше в комитета по планирането на всеки социален прием, на който някой би присъствал, и календарът й есен/зима беше препълнен. Палм-ът й вечно оставаше без свободна памет.
Ванеса включи светлините и се върна на мястото си в предната част на стаята.
— Всичко е наред, Блеър, иска ми се русо момиче за ролята на Наташа — каза тя. Ванеса пооправи униформата си около бедрата в почти перфектна имитация на Блеър.
Блеър погледна с насмешка към почти обръснатата глава на Ванеса, след което прехвърли погледа си към г-н Бекъм, който прочисти гърлото си и се изправи. Беше огладнял, а звънецът щеше да бие след пет минути.
— Ами това е всичко, момичета. Можете да тръгнете малко по-рано днес. А ти, Ванеса, можеш да сложиш обява за кастинга утре в коридора.
Момичетата събраха нещата си и се изнесоха. Ванеса откъсна празен лист хартия от тетрадката си и написа необходимите неща. Война и мир. Кратък филм. Проби за ролята на Наташа. Сряда по залез-слънце. Медисън Скуеър Гардън. Пейка в североизточния ъгъл. Ванеса устоя на изкушението да напише точното описание на момичето, от което се нуждаеше, защото не искаше да отблъсне никой. Но си имаше ясно изградена представа за нея и нямаше да е лесно да я осъществи.
