Ръкописът на Войнич
- Автор: Блейк Ръсел
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СОФТПРЕС
- ISBN: 9786191511846
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Ръкописът на Войнич». Краткое содержание книги:
Това е книга за друга книга и то такава, която никой досега не е успял да прочете и разбере. Става дума за Ръкописа на Войнич - документ добре известен сред криптографите, лингвистите и учените, занимаващи се със Средновековието. Това е една от най-странните творби в света – 250 страници, изпълнени с илюстрации на необикновени растения, астрологични карти, къпещи се “нимфи”, както и съпътстващ коментар на напълно непознат език и азбука.
Тя кимна:
– Професор Туейн ми беше баща.
– Търсил ме е преди няколко дни и секретарката ми се опита да се свърже с него, но без успех. Явно се е обадил от скрит номер. – Стивън отново се сепна. – Чакайте, казахте, че професор Туейн е бил ваш баща.
– Да, доктор Крос. Беше.
Стивън продължи да я гледа втренчено.
– Да – тихо каза тя. – Баща ми е мъртъв.
Изведнъж очите ѝ, първоначално толкова пронизващи и сурови, му се сториха по-нежни, по-уязвими, някак не толкова непроницаеми.
– Съжалявам.
– И аз съжалявам – каза Натали. – Но не толкова, колкото ще съжаляват хората, виновни за това.
– Не ви разбрах.
– Доктор Крос, смъртта на баща ми не беше нещастен случай.
Стивън се изненада, но не отмести поглед от очите на Натали.
– Госпожице Туейн… съжалявам да го чуя, но трябва да ви попитам – защо решихте да се обърнете към мен?
– Защото, доктор Крос, считам, че двамата с вас сме в голяма опасност. Отделете ми двайсет минути. Моля, не ми отказвайте. Животът ви зависи от това.
8
Сия Амиери седеше зад волана на сребристия лексус, който му бе осигурил неговият наставник и работодател доктор Морбиъс Франк, и се взираше в центъра на Техеран. Столицата на Иран се бе показала пред него след изморително пътуване от Ню Йорк през Лос Анджелис, Палм Спрингс, после пак до Ел Ей и доста заобиколен път през Сингапур до международното летище "Мехрабат“.
Колата го чакаше на мястото, посочено от Франк, и той получи ключовете от нервен младеж, който се отнасяше към него като към някакво величие. Амиери знаеше, че благодетелят му се ползва с голямо уважение в Техеран. Въпреки че Франк бе британски гражданин, търговските му отношения с режима тук включваха нефт, международно банкиране и оръжия и той имаше приятели и по най-високите етажи на властта. Франк разполагаше с жилища и офиси в Техеран, Англия и Канада и влиянието му изглеждаше неограничено.
Амиери пое по булевард "Мерадж"към монумента "Азади“, където бе насрочена срещата. Все още на около километър пред него кулата бе впечатляващо произведение на архитектурата – четиринайсет етажа изцяло от бял мрамор, стърчащи в небето. Амиери добре познаваше региона. Роден и израснал в Ирак, той неведнъж бе идвал на тайни мисии в Иран: първо като специалист по разпитите и агент на железния режим на Саддам Хюсеин в Багдад, после – като наемен убиец за всеки, готов да плати цената му. Благодетелят му го беше спасил от ръцете на новия режим, като му предложи алтернативно бъдеще пред перспективата да свърши с куршум в главата.
Още от дете Амиери знаеше, че е по-различен от другите хора. Постъпи в известната с жестокостта си иракска тайна полиция, защото му доставяше удоволствие да наранява хората. Един едър младеж, готов да изпълнява и най-бруталните задачи, без да роптае, беше ценен кадър и първият му ментор капитан Мухабарат веднага разпозна това негово качество. Скоро славата му на безмилостен агент се разпространи извън средите на тайната полиция и той стана най-известният убиец в региона. Но въпреки всичко от време на време Амиери изпитваше чувство на вина. Не за нещата, които вършеше, а за това, че му доставяха удоволствие. Тайно в себе си изпита облекчение, когато го арестуваха и осъдиха на смърт – това поне щеше да сложи край на лудостта му. И тогава се появи доктор Франк, единственият човек, който истински го разбираше.
Амиери възприемаше намесата му като спасение от бащата, който никога не беше имал, и в следващите години все по-силно се привързваше към Франк. Днес нямаше да се поколебае да поеме куршум заради него. Идването на Франк в часа на най-голямата му нужда, за Амиери бе като появата на ангел, който му предлагаше едновременно по-добър живот и път към разкаянието.
– Винаги има наказание – казваше му от време на време доктор Франк. – Ако не телесно, то на душата.
Амиери само се надяваше благодетелят му да не се разгневи заради случилото се с професор Туейн. Франк не беше изключил възможността да изтезават Туейн, за да го накарат да каже къде е Свитъкът – но и не беше дал съгласие за убийството на стареца.
Смъртта на Туейн бе изненада. Амиери не подозираше за здравословните проблеми на професора и се стресна и разтревожи, когато той издъхна. Разпитът едва бе започнал, затова можеше да се оправдае, че е било просто нещастна случайност. Франк не искаше да обсъждат подробностите по телефона – нареди на Амиери незабавно да се яви пред Кулата на свободата[6], където щяха да обсъдят всичко.
Амиери не се боеше от гнева на Франк.
6
Азади (Azadi) означава "свобода"на фарси. Монументът Азади, или кулата Азади, е най-известният архитектурен символ в Техеран. – б. р.