Жената жерав
- Автор: Несс Патрик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“
- ISBN: 978-954-2908-64-7
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жената жерав». Краткое содержание книги:
На следващия ден мила и завладяваща жена влиза в студиото му за предпечат. Изведнъж цял нов свят се отваря пред ДЖордж и една вечер тя започва да му разказва най-невероятната история.
Остроумен, романтичен, магически и забавен, романът Жената жерав е химн на творческото въображение и празник на разрушителната и изкупителната сила на любовта.
През последната година от следването, с малко помощ от майка си и от втория си баща, Ханк — истинският й баща плащаше самото й обучение и Аманда знаеше, че той успява да покрива таксите с цената на огромни усилия, затова го лъжеше, че парите й стигат всеки път, когато той я питаше дали да не й прати още нещичко — момичето имаше достатъчно, за да се справи с половината наем на апартаментче с две спални близо до университета. Беше пуснала в университетския сайт обява, че си търси съквартирантка, и Карън се беше обадила в отговор. Бяха пили кафе заедно, бяха се спогодили добре, после се бяха нанесли. Ето, две седмици бяха минали без никакви проблеми.
— Дори не знаех, че по телевизията още пускат толкова стари неща — въодушевено продължи Карън и сви различно дългите си крака под себе си на дивана. После вдиша дълбоко и се приготви да се присъедини към следващия припев на „We’re Off To See…“.
— Мразя тоя шибан филм — рече Аманда.
Карън се задави, най-вероятно с въздуха, който току-що беше поела.
— Какво? — изкашля и погледна Аманда така, сякаш съквартирантката й я беше ударила. Ама наистина ударила.
Аманда не забеляза нищо и в блаженото си неведение продължи да затъва:
— Няма нищо реално, дори в рамките на историята от книжката. За да сработи тоя сюжет, всички герои трябва да се държат като пълни идиоти, а после стигат до края и се оказва, че магия изобщо няма, че вълшебникът е само един самовлюбен загубеняк, който с измама е накарал всички да му вярват, а след това овреме си бие камшика и бяга с балона точно преди да го изправят пред съда да му търсят сметка. Тоя Оз си е направо втори Милошевич.
После млъкна, защото с кристална яснота пред погледа й изпъкна бялото в очите на Карън и в първия момент Аманда реши, че ефектът се дължи на скапаните хапчета, които им продаде дебелото момче пред тоалетните с уверението, че са екстази, намерено в стаята на по-големия му брат, но беше напълно възможно срокът им на годност да е изтекъл преди двайсет години или пък да са били прост парацетамол.
— Шегуваш се, нали? — попита после Карън.
— И после, моля ти се, Дороти се прибира вкъщи — продължи бодро Аманда, някак си разтълкувала последната реплика като насърчение, — и се предполага, че ние трябва да сме щастливи, задето се е върнала при своите остарели, тесни, черно-бели хоризонти? Всичките ти мечти, видиш ли, са нещо много хубаво, обаче недей да забравяш, че си хваната в капана на фермата вовеки веков! По същата причина мразя и хрониките на шибаната Нарния. Господи, за тия романчета въобще няма да почвам да говоря. — Страхливия лъв бъбреше превзето от екрана. — Направо кошмар.
Карън я гледаше невярващо. Всъщност, повече от невярващо.
— И Страхливия лъв ли не харесваш?
— О, моля ти се! Погледни го само и ми кажи дали не виждаш в него оня педофил, от когото всяка майка предупреждава дъщеря си да се пази! Всеки момент очакваш да си го извади и да налегне Дороти — след което подхвана, имитирайки гнусно гласа на Страхливия лъв — Хайде, малка Дороти, седни в скута на чичо Лъв и ще ти покажа защо ме наричат „цар на джунглата“, кхъ-кхъ. А после я събаря на земята и й смъква гащичките точно до червените…
Тук Аманда спря, защото изразът на лицето на Карън не можеше да бъде сбъркан. Парацетамолът не е в състояние да накара никого да изглежда така.
— Е, не плачи, де — рече Аманда, но беше твърде късно.
Оказа се, че Карън била „попипвана“ — според собствения й отвратителен израз, който тя многократно употреби — от собствения си дядо от пет до четиринайсетгодишната си възраст. Тормозът спрял със смъртта на дядото. Нещо повече — когато разказала всичко на родителите си, те я изгонили от къщи за известно време и й позволили да се върне и да си вземе матурите, едва когато напълно се отрекла от думите си за случилото се.
— Не знаеш какво е — хълцаше Карън в прегръдките на Аманда. — Нищо не знаеш.
— Съжалявам — отвръщаше Аманда и смутено галеше Карън по косата. — Наистина не знам.
Случката можеше и да ги сближи. Сигурно и щеше да ги сближи, но вместо това Карън започна да води в квартирата други приятелки, с които си приказваше, но рязко млъкваше в момента, в който Аманда влезеше. И нещата с приятелството помежду им приключиха дотам.