Водосрез

Той желаеше Мария. Личеше си по обнадеждения начин, по който не откъсваше поглед от тялото ѝ, и по това, че едва обръщаше внимание на Сара. Но беше любезен с нея. Поне полагаше усилие да се опита да я впечатли с всичките си гийковски познания по хидрология, дори когато обикаляше около въпроса дали има начин да купи Мария.

— Просто трябва да се срещнеш с нас — беше ѝ казала Сара. — Усмихвай се на каквото там бръщолеви в момента. Накарай го да се чувства важен човек. Той е… какво да ти кажа, мисли само за вода и такива лайна. Обича да дърдори за сондьорско оборудване и за подземни води. Просто го слушай и се дръж така, все едно ти пука.

За изненада на Мария обаче наистина ѝ беше интересно. И колкото повече приказваше скъпарят, толкова по-очевидно ставаше, че хора като него виждат света през очи, по-различни от тези на баща ѝ.

Бащата на Мария виждаше света замъглено, но за този хидролог той беше кристално прозрачен.

Майкъл Ратан — старши хидролог в „Ибис“ ООД — живееше високо в аркологията „Тайян“ и разбираше какво се случва със света. Говореше езика на акър-футовете вода, кубични футове в секунда дебитен приток и дълбочина на снежната покривка. Говореше за реки и водни хоризонти. И понеже виждаше света в истинския му вид и го приемаше, вместо да живее в отрицание, никога не се оставяше да бъде заслепен.

Каза на Мария как дълбоко под повърхността Земята задържала стотици милиони галони вода. Древна вода, която се е просмукала надолу при топенето на ледниците. Описа на момичето този свят и с ръкомахане очерта геоложките пластове и варовиковите формации, а междувременно разказваше за звуковите сондажи на „Халибъртън“, а също и за водоносните хоризонти.

Водоносни хоризонти.

Цели огромни подземни езера. Разбира се, вече бяха изпомпени почти до сухо, но навремето там, долу, е имало огромни количества вода.

— Не е като някога — беше казал хидрологът, — но ако сондираш достатъчно надълбоко и проведеш правилен фракинг, може да се добереш до сериозен резултат. Ще си бликне чудесна вода — той сви рамене. — Поне на повечето места все още има по някой хоризонт, който можеш да отвориш и да изкараш вода оттам. Тук обаче е по-сложно. Най-вече защото разполагаш с празни водни хоризонти, които Аризона пълни с вода от ЦАП.

— ЦАП ли?

— Централноаризонски проект — той се ухили пред незнанието ѝ. — Ама наистина ли не си го чувала?

Сара срита Мария под масата, но Ратан избута настрани винените чаши и сложи таблета си на плота.

— Добре. Ето. Виж.

Отвори една карта на Аризона и зуумна върху Финикс. Посочи тънка синя черта, която се увиваше около северния край на града, и я проследи на запад през пустинята.

В контраст с буците на редуващите се хълмове и върхове около Финикс синята черта беше права като линийка. Завиваше на няколко места, но беше прокарана по земята, все едно някой е резнал пустинята с макетно ножче.

Когато Ратан зуумна, Мария различи бледожълтото на пустинята и черните каменисти хълмове. Няколко самотни сагуари45, хвърлящи сенки, и след това връхлетяха върху изумрудена река от вода, течаща по облицован с цимент канал.