Експедиция Атлантида

3.

Норвегия

— Кажи, док — произнесе Чейс, — не е ли прекрасно?

— Определено — съгласи се Нина, като гледаше красивия застинал пейзаж долу.

Домът на Кристиан Фрост, както и корпоративните офиси, се намираха в Равнсфйорд, на пет километра навътре от норвежкия бряг, южно от Берген. Фиордът, дал име на района, разполовяваше обширния му имот. В южната страна бяха офис сградите, които — макар с ултрамодерен дизайн, идеално се вписваха в обкръжението. От тях тръгваше път към тънък сводест мост през фиорда. Като обходи с очи моста и целия район, тя осъзна, че има друга голяма лъскава сграда, цветовете и извивките на която се сливаха с отвесния склон, на който бе построена.

— Това е къщата на Фрост — каза й Чейс.

— Това е къща? — зяпна Нина. — Мили боже, огромна е! Помислих си, че е просто поредната бизнес сграда.

— Малко по-голяма е от апартамента ти, а?

— Съвсем малко.

Самолетът — „Гълфстрийм V“ бизнес джет — се наклони и прелетя над фиорда. На изток от къщата в основата на скалата Нина забеляза друга група от свръхмодерни сгради, а северно от водния път към тяхната дестинация — частно летище.

— И всичко това е на Кристиан Фрост?

— Да, така е. Движи целия си бизнес оттук, почти никога не напуска това място. Сигурно не обича да пътува.

Нина хвърли последен поглед през прозореца, преди отново да се облегне назад в седалката. Гълфстриймът беше започнал снижение.

— Със сигурност е хубаво място за живеене. Но малко изолирано.

— Е, когато си милиардер, предполага се, че светът идва при теб. Както ние правим сега.

Самолетът кацна и се придвижи към малката постройка, последна в редицата. Нина се загърна по-плътно в палтото си, когато стъпи на бетона.