![Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/8/yablkovo-vlshebstvo-fb2edit-0-0-8-download.jpg)
Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ябълково вълшебство [fb2edit 0.0.8]». Краткое содержание книги:
Ала сега за тях е настъпило време за изпитания и среща с отдавна потулени тайни...
Клеър е във вихъра на ново начинание – ръчноизработени бонбони с аромат на рози, носещи спомена за отминала любов; с дъх на лавандула за радост и безгрижие; и с лимонова върбинка, успокояващи не само гърлото, а и духа. Но дали цената на успеха не погубва кулинарната й дарба?
Сидни се е отдала на мечтата за още едно дете, но колкото повече времето отлита, толкова повече желанието й се превръща в неутолим копнеж. А дъщеря й Бей тъгува, защото знае, че е открила сродната си душа... но въпреки това любовта й е несподелена.
И тогава един загадъчен непознат пристига в градчето, за да събуди ехото на далечни спомени...
Единственият лек за жените Уейвърли е да останат сплотени в очакване на най-необикновеното събитие – разцъфването на ябълковото дърво по време на първия скреж...
– Знам. Ще го направя – прошепна в отговор Сидни. Щом стигнаха до паркинга, тя смени темата: – Няма да позволиш на Бей да работи утре, нали? На нейната възраст в събота трябва да се забавлява.
– Не се тревожи. Ще я изгоня от кухнята – увери я Клеър, макар че не разбираше нежеланието на сестра си Бей да прекарва прекалено много време в къщата на Уейвърли. Не я попита. Да си майка е достатъчно трудно и без да те съди някой, който не знае цялата история. А майчинството на сестрите беше необикновено като самите тях. Собствената им майка ги беше зарязала тук, имената на бащите им отдавна бяха забравени и за тях се беше грижила баба им Мери, която страдаше от агорафобия. Със собствените си деца Клеър и Сидни бяха навлезли в непозната територия и не знаеха какъв е правилният подход. Дори фактът, че Сидни иска отново да стане майка, я правеше много смела в очите на Клеър.
– И от задния двор – добави Сидни.
– И от задния двор.
Сидни поклати глава.
– Обзалагам се на милион долара, че сега тя е там с онова дърво.
– Ще спечелиш облога.
– Бей е добре, нали?
– Мисля, че е добре – отвърна Клеър. – Не иска да бъде популярна. Просто иска да бъде себе си.
–Не ходи на срещи, не излиза с приятели, нищо. Говорила ли е с теб за някого, когото харесва?
Клеър се поколеба. Не искаше да крие това от сестра си, но Бей сама трябваше да сподели тайната си.
– Споменавала е едно момче веднъж или два пъти. Но трябва ти да я попиташ.
– Няма да имаш този проблем с Марая, когато стане на петнайсет – каза Сидни. – Тя е толкова общителна. Това дете е одрало кожата на баща си.
– Знам.
– Някога имала ли си чувството, че дъщерите ни са разменени при раждането, въпреки че ги делят шест години? – пошегува се Сидни. За Клеър това означаваше: „Някога имала ли си чувството, че детето ти изобщо не прилича на теб?“
– Постоянно.
Марая не се интересуваше от готварство. И тя като Тейлър изглежда не забелязваше, когато вратите се отваряха сами или мистериозно залепваха за рамките си в къщата. Когато излизаше да си играе, винаги отиваше в предния двор, а не в градината, макар че дървото я обичаше и изглеждаше наскърбено, че не му обръща внимание. То мрачно замеряше с ябълки прозореца на стаята й през летните нощи. А сега се беше появила и тази нова най-добра приятелка, Ем. За пет дни тя беше станала всичко за Марая. Ем й казваше какви книги да чете, какви игри да играе, да си мие зъбите преди лягане и винаги да носи розово. Това влудяваше Клеър. В представите й Ем беше побъркана малка балерина, която мирише на дъвка и яде всички детски менюта в „Макдоналдс“.
Ала Клеър знаеше, че неправилно насочва раздразнението си. Защото Клеър нямаше време да се запознае с Ем. Не знаеше нищо за родителите й. Тейлър вероятно знаеше. През последните няколко месеца Клеър беше толкова заета с „Бонбоните на Уейвърли“, че съпругът й бе поел повечето родителски задължения. Тейлър знаеше повечето подробности, които преди бяха известни на Клеър. Домашни работи, родителски срещи и имената на всички майки на децата от уроците по балет и гимнастика.
Баба Мери винаги имаше време за ежедневните занимания на внучките си. Помнеше училищните им програми. Поръчваше тетрадки, моливи, нови обувки и пуловери за двете сестри. Всичко биваше доставяно (когато магазините в центъра все още правеха доставки). Готвеше и се грижеше за градината, поддържаше тайния си бизнес и все пак се беше погрижила да отгледа децата.
Клеър винаги беше смятала, че причината бизнесът на баба Мери да не се разрасне и тя да не спечели повече пари от специалната си храна, е болезнената й затвореност. Сега се чудеше дали не бе скрила любопитните си рецепти от повечето хора не заради самите рецепти, а защото така щеше да унищожи загадъчността на техния създател. Баба Мери беше взела под внимание и влиянието, което един разрастващ се бизнес щеше да окаже върху грижите за внучките й.
Което караше Клеър да се чувства още по-зле.
Ала все пак не можеше да спре. Беше вложила толкова много усилия да се прочуе и успехът я беше превърнал в подобие на сврака, която събира малки лъскани неща. Толкова много неща трябваше да се подобрят. Щеше ли изобщо някога да е достатъчно? Да се откаже сега, особено при толкова съмнения, щеше да е като признание, че дарбата й е измислица, убеждение, зависимо от това колко добре го пласира.