Гибелта на царете [bg]

Чу викове, щом екипажът ги забеляза и погледна обратно към брега. Черният пясък гъмжеше от създанията. И всички се бяха отправили към корабите.

Откъм екипажа на „Ксантос” се разнесоха викове и проклятия, когато гризачите започнаха да се катерят на борда. Мъжете скачаха наоколо и ги пробождаха с мечовете си, но отвсякъде прииждаха нови и нови.

— Не се опитвайте да ги убивате! — извика Хеликаон. — Разкарайте кораба от брега!

Бързо повдигна Андромаха по стълбата. Видя, че лицето й е бледо от притеснение за момчетата, докато се качваше на залетия от плъхове кораб. После, опитвайки се да игнорира създанията, които тичаха и хапеха краката му, Хеликаон подпря с рамо борда, наравно с другите от екипажа. Видя моряци, тичащи от „Кървавия ястреб”, за да помогнат в изтикването на „Ксантос”. Огромната бирема започна бавно да се накланя, след което насред стържене на дърво върху пясък се спусна в морето и заплава свободно, заобиколена от плъхове.

Моряците от „Кървавия ястреб” изтичаха обратно на кораба си и Хеликаон отиде с тях. Беше невъзможно да се тича през килима от плъхове, без да ги настъпват, и мъжете се хлъзгаха върху смачканите тела и кръвта на гризачите. Облегнаха се на дъските и след миг избутаха по-малкия кораб във водата. Хеликаон се качи на борда. Мъжете трескаво избиваха плъхове, пробождаха ги с мечове и кинжали и ги хвърляха през борда. Все по-малко успяваха да се качат на кораба, докато излизаше в открити води. Хеликаон погледна към „Ксантос”. Биремата също се отдалечаваше и гребците спускаха греблата си.

Той уби още дузина гризачи, хвърли телата им във водата, после отиде при Одисеи, който енергично мушкаше всеки плъх, изпречил се пред очите му.

— От това ще излезе хубава история, приятелю — каза му Хеликаон, а в гърлото му се надигаше смях, докато гледаше как дебелият цар подскача наоколо и ръга плъхове с меча си.

Одисей спря задъхано и се ухили.

— Не са ми нужни повече истории, дори и с плъхове. Историите винаги бръмчат из главата ми като рояк пчели! — после изражението му се отрезви. — Връщай се на кораба си, Хеликаон. И двамата трябва да побързаме. Не можем да се справим с цялата микенска флота.

Хеликаон пристъпи напред и прегърна стария си наставник за последен път.

— Успешно плаване, приятелю.

Одисей кимна.

— Очаквай ме през пролетта — обеща той.

С поздрав за сбогом към Калиадес и Скорпиос Хеликаон изтича към кърмата и се гмурна в морето. Докато плуваше към „Ксантос” се опита да не обръща внимание на килима от мъртви и умиращи плъхове и драскането на нокти, докато давещите се животинки се опитваха да се покатерят на гърба му. Сграбчи въжето, което му спуснаха от екипажа, и се изкатери на палубата. Едва тогава си позволи да потрепери и да изтупа несъществуващи плъхове от рамената си.

Огледа се наоколо. Андромаха стоеше при мачтата и гледаше нагоре към Великият кон. Ониакус беше застанал на руля. Гребците гледаха Хеликаон и чакаха думите му.