Третият близнак [bg]

— Мамка му, пред телевизионните камери!

— Точно същото бих направил, ако бях на нейно място. А ти не би ли го сторил?

Пруст се замисли за момент.

— Мадигън дали ще запази спокойствие?

Берингтън поклати глава.

— Не бих могъл да кажа. Би изпаднал в доста глупаво положение, ако отложи сделката в последния момент. От друга страна пък, би изпаднал в още по-глупава ситуация, ако плати сто и осемдесет милиона долара за фирма, на която предстои да бъде съдена и да й бъде отнет и последният цент. Може да постъпи по един от двата начина.

— Тогава трябва да намерим Джийни Ферами и да я спрем!

— Може да е дошла и да се е регистрирала в хотела. — Берингтън грабна телефона, поставен на плота до мивката. — Обажда се професор Берингтън Джоунс от пресконференцията в зала „Риджънси“ — каза той с внушителна интонация. — Очакваме доктор Ферами. Да знаете в коя стая е отседнала?

— Съжалявам, но нямаме право да казваме номерата на стаите, сър. — Берингтън се накани да избухне, но тя бързо добави: — Искате ли да ви свържа?

— Да, разбира се. — Той чу сигнала свободно. След малко отговори глас, който като че ли принадлежеше на възрастен човек, и Берингтън заговори: — Прането ви е готово, господин Бленкинсоп.

— Не съм давал никакво пране.

— О, съжалявам, сър, кой номер е вашата стая? — Затаи дъх.

— Осемстотин двайсет и едно.

— О, а на мен ми трябваше осемстотин и дванайсет. Хиляди извинения.

— Няма нищо.

Берингтън затвори.

— В стая осемстотин двайсет и едно са — каза той възбудено. — Обзалагам се, че Харви е с тях.

— Пресконференцията всеки момент ще започне — напомни Пруст.

— Може би закъсняхме. — Берингтън се поколеба, разкъсван между два огъня. Никак не му се искаше да отлага сделката и със секунда, но трябваше да разбере какво възнамерява да прави Джийни. След кратко обмисляне той продължи, обръщайки се към Джим: — Защо ти не се качиш на подиума с Мадигън и Престън? А през това време аз ще направя всичко по силите си да намеря Харви и да спра Джийни Ферами.

— Добре.

Берингтън впери поглед в Стив.

— Ще се чувствам по-добре, ако взема охраната ти с мен, но не можем да оставим Стив сам.

Телохранителят се обади:

— Няма проблеми, сър. Мога да му сложа белезници и да го прикова към някоя тръба.

— Чудесно, действай!

Берингтън и Пруст се върнаха във ВИП залата. Мадигън им хвърли въпросителен поглед.

— Нещо не е наред ли, господа?

Пруст каза:

— Малък проблем със сигурността, Майк. Дребна работа. Берингтън ще се погрижи за него, а ние ще отидем да обявим официално сделката.

Мадигън обаче не изглеждаше спокоен.

— Със сигурността ли?