Игрите на Палача [bg]

— Колко са големи?

— Не знам точно, но достатъчно, за да поберат над хиляда глави добитък, заедно с фуража им. Може да са спрели, за да нахранят животните.

Фицдуейн вдигна бинокъла и огледа наоколо. Да, беше същият кораб, който бе видял сутринта. Продължи да се взира и спря погледа си на моста. Един закрит камион мина по него в посока към острова и отби отстрани на пътя. Отвътре изскочиха двама мъже и се огледаха. Фицдуейн подаде бинокъла на Мъроу.

— Сигурно са рибари — каза той, — виждам калъфите за въдиците. Носят и риболовни принадлежности.

— А за какво им са въжетата? — попита Фицдуейн. Взе отново бинокъла и видя как единият от мъжете спуска другия към основите на моста. После спусна и обемист пакет. Отвори калъфа за въдицата си и извади нещо отвътре. А когато сглоби двете неща, които държеше, вече нямаше никакво съмнение какво е това.

— Господи — извика Фицдуейн, — тоя има „Калашников“. Обзалагам се, че тия възнамеряват да взривят моста.

Мъроу вдигна снайпера си и се прицели. Мъжът под моста прибра въжето и двамата залегнаха. Чу се приглушен тътен, вдигна се прах и въздухът се изпълни с дим. Мостът не помръдна.

— Издъниха се — каза Мъроу, но едва бе изрекъл това и мостът внезапно се срути от страна на острова и бавно се плъзна в морето отдолу. Двамата саботьори се изправиха и отидоха да огледат работата си. Застанаха на ръба на скалата и погледнаха надолу. После единият се обърна и започна да оглежда замъка с бинокъл.

След няколко секунди той размаха ръце и се прицели с автомата. Дулото сочеше главната кула. Появи се пламък и по древната зидария на кулата се посипаха куршуми.

— Фицдуейн и Мъроу стреляха едновременно. „SA-80“ бе наистина точен. И двамата терористи издъхнаха още преди да паднат върху плуващите останки на моста. Водата около мястото, където потънаха, порозовя.

— Започва се — каза Фицдуейн. — Стой тук. След малко ще изпратя някой да те смени. Слизаш направо долу в двора. Отиваме да приберем камиона.

Уоки-токито му изпращя.

— Слез веднага в кабинета — каза един глас напрегнато.

Фицдуейн преметна автомата и слезе по витата стълба. Вратата на кабинета зееше отворена. Етен седеше на един стол и притискаше едната страна на главата си с кърваво парче плат. УКВ-то, което Килмара му бе дал, бе на парчета. Посланик Ноубъл стоеше до вратата с пистолет в едната ръка и уоки-токи в другата. Лицето му бе пепеляво сиво. Бе вперил очи в тялото на човек, който лежеше безжизнено на пода, с лицето надолу. До ръката на трупа лежеше нож със странна форма.

Фицдуейн обърна тялото по гръб. На лицето имаше грозна вълча маска. Ризата бе потънала в кръв.

Посланик Ноубъл каза:

— Чух, че Етен изпищя и видях как този тук се нахвърля отгоре й и после се обърна към мен. Имаше нож и стрелях моментално — Фицдуейн свали вълчата маска и Ноубъл се свлече на колене: