![Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/3/igrite-na-palacha-bg-download.jpg)
Игрите на Палача [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Хипопо
- ISBN: 954-619-009-8
- Переводчик: Илка Дюлгерова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:
Кадар погледна тримата отдельонни:
— Някакви въпроси?
Отначало никой не каза нищо. Командирите бяха мъже със силна воля, но Кадар им вдъхваше страхопочитание. Беше умен, силен и непредвидим — но пък за сметка на това, винаги плащаше за добре свършената работа. От опит знаеха, че най-добрият начин да оцелеят и да спечелят пари е пълното подчинение. Обикновено Кадар не очакваше въпроси, но сега сякаш му се приказваше. Ентусиазмът му стигаше почти до еуфория — и имаше защо — планът бе съвършен, нищо не бе пропуснато, всичко бе внимателно обмислено и бяха взети необходимите мерки, за да не се получи никакво отклонение от предначертания план. И тримата отдельонни бяха уверени, че успехът им е сигурен.
Командирът на отделение „Фантом“ се обади пръв:
— Всичко зависи от развоя на събитията през следващите няколко часа. Има ли някаква вероятност да се намеси военната флота или така наречените рейнджъри?
Кадар се развесели. Осъзнаваше, че в момента се фука, но това му харесваше. Беше си го заслужил. Нямаше спор — планът му бе предвидил абсолютно всичко.
— Ирландците имат брегова линия от над три хиляди километра, която трябва да охраняват и само четири кораба. Вероятността, ненадейно да се появи кораб на военноморските сили в неподходящ момент, е почти изключена. Все пак — тук той направи пауза, за да засили ефекта от думите си — са взети мерки единият от корабите да бъде отклонен от задълженията си по охрана на бреговата линия. Основната задача на ирландските военноморски сили е да охраняват риболовните зони. Анонимен източник е съобщил, че испански рибарски лодки ловят незаконно риба близо до Кери, в резултат на което военният кораб „Аймър“ се е насочил натам.
— А рейнджърите? — попита командирът на „Фантом“.
Този път Кадар не се въздържа и се засмя.
— Те наистина можеха да ни причинят неприятности, но чудесно реагираха на една фалшива тревога, която им организирахме в Дъблин. Смятат, че замисляме нападение срещу Американското посолство и са се окопали здраво там.
— Значи нищо не може да ни спре — каза командирът на „Икар“.
— Абсолютно нищо — каза Кадар. Внезапно го прободе болка в лявата ръка. Липсващият му пръст сякаш туптеше.
в замъка на Фицдуейн — 16:45 часа
Фицдуейн не обичаше да говори за тунелите под замъка, това бе скритата карта в историята на рода му. В този случай, обаче, чувстваше, че няма избор и все пак се ограничи само с тунелите на горното ниво. Достъп до тях имаше от приземния етаж на кулата.
Като минаха през маскираната врата, Фицдуейн натисна едно копче. Отпред се виждаше наклонена рампа, която слизаше до проход със сводест таван. Махна на останалите да го последват. Тунелът излизаше точно до портала от другата страна на вътрешния двор. Една вита стълба водеше към втория етаж. Озоваха се в стаята, откъдето се спускаше желязната решетка на главния вход. В стените имаше отвори, през които пазачите можеха да наблюдават, както входа отдолу, така и подстъпа до портала.
Поведе групата обратно в тунела.
— Сега знаете как да стигнете от главната кула до портала, без да ви надупчат задниците — каза той.
Това беше добрата новина. Лошата новина е, че този тунел може да бъде открит от врага. Той може да бъде затворен откъм главната кула с тежка желязна врата, но доколко тя ще издържи на експлозиви, е друг въпрос. Когато е била направена, най-тежките оръжия са били мечове и пики.
Дьо Гевен се оглеждаше изпълнен с любопитство.
— Как е бил направен тунелът? Отвън изглежда, че замъкът е строен направо на скалата, а и морето е съвсем наблизо. Предполагам, че сме под морското ниво.
Фицдуейн се усмихна:
— Само когато има прилив, но няма за какво да се тревожите. Особеностите на релефа са накарали моите предци да се заселят тук. Отвън изглежда, че скалата е изцяло от гранит, но всъщност не е така. Възможностите, които дава, това са очевидни. Откак семейството ми се е заселило тук, непрекъснато са се копали тунели.
— Това включва ли и теб? — попита Мечката.
— Аз не обичам тунелите — Фицдуейн продължи напред към тежка желязна врата. Завъртя безшумно ключа и каза: — Това е оръжейната — махна на групата да влезе и когато всички бяха вътре, включи осветлението.
Ахнаха от изненада. Мечове, ножове, бойни секири, боздугани, пики, лъкове и стрели, доспехи и мускети — ръчно оръжие от всякакъв вид висеше по стените или рафтовете.