Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
Вестта за смъртта на Грити настигна Сюлейман вече в Персия, където той отиде разтревожен от обстоятелството, че шах Тахмасп избягва сраженията с Ибрахим и му предава градовете един след друг, криейки се в същото време със страшната си войска някъде по планините.
Но преди това, още в Стамбул, Сюлейман преживя може би най-тежката загуба. Съсипана и измъчена от собствената си злоба, една нощ умря в разкошната си стая валиде ханъм, умря мълчаливо, без да изрече последната си воля, без да повика в последния си миг нито една жива душа и когато един изплашен евнух изтича с тази страшна вест при главния евнух Ибрахим, той също се уплаши и обърка, като не знаеше как да уведоми султана. Обърна се за съвет към великия мюфтия Кемал паша заде и макар че той също беше тежко болен, надигна се от постелята и отиде при султана, за да поднесе на царствения му слух тази печална вест.
Сюлейман, след като изслуша главния мюфтия, склони глава и произнесе думите за възвръщането:
— „Наистина ние принадлежим на бога и се връщаме при него.“ След това заповяда останките на великата владетелка, на възвишената люлка, на царствената валиде ханъм да бъдат поставени върху почетната носилка и да бъдат покрити със скъпоценното почетно покривало, а улемите, велможите и знатните хора в Стамбул да излязат да посрещнат и положат благословените останки в съкровищницата до тюрбето на султан Селим като ковчеже със скъпоценности. Нареди да споменат благословената душа на нейно величество с молитви, като спазят най-добрите обичаи на оплакване според законите на шериата и суната.
А самият той едва ли пророни поне една сълза и дори не отиде да погледне покойницата. И колкото и да беше омразна тази жена за Роксолана, дори и тя бе поразена от поведението на Сюлейман. Да не хвърлиш последен поглед на родната си майка! Да не й затвориш очите. Боже! Що за свят, що за хора, що за жестокост?
Но тя прости на султана неговата странна студенина, когато след месец от смъртта на валиде ханъм той я заведе в джамията „Света София“, където вече ги очакваше главният кадия на Стамбул, и заяви пред този суров човек, без свидетели, но с подобаваща тържественост:
— Вземам тази жена за съпруга.
Кадията се поклони на султана и султанката — така бе скрепен този удивителен брак. Никой не потърси съгласието на Роксолана, понеже за шериата гласът на жената няма никаква стойност, и всичко стана така неочаквано, че в момента дори не усети величието на това събитие и едва след време, когато султанът се отправи за Персия, а тя остана сама в Стамбул, когато народът я провъзгласи за султанка и вече произнасяше името й не с проклятия, а с хвала и слава, осъзна най-сетне, че е станало нещо невероятно. Нищо, че нямаше сватба и че бракосъчетанието им беше без тържества, а напротив, поразяваше със своята едва ли не обидна делничност, но все пак това беше брак, осветен от шериата и издигнат до най-висшия мюсюлмански закон — и сега тя е възвисена, възвеличена! И преди това османските султани бяха се женили за чужденки, сред които имаше и славянки, но всички те бяха дъщери на владетели, князе и крале, а тя беше само една робиня, купена и продадена, неизвестна, незнатна, слаба и унижена! Кой сега ще посмее да я нарече робиня? Кой ще посмее да вдигне срещу нея глас, срещу нейния род и произход? Долавяше в себе си гласа на легендарните амазонки и непокорните скити, знаеше, че сега никой и нищо не може да я спре, че няма да има повече нито противници, нито прегради. И всички предишни страхове и нещастия й се струваха толкова незначителни и нищожни, че й се искаше да се смее.