Преродения дракон
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преродения дракон». Краткое содержание книги:
— Точно тази ли конюшня избра да те убият?
Тя пъхна тънкото острие на камата си в канията на колана си.
— Щях да ти помогна, но се уплаших, че ще ме вземеш за един от тези палячовци, ако се приближа към теб със стомана в ръката. А конюшнята избрах, защото дъждът е мокър, както и аз самата, и защото никой не пазеше отвън.
Оказа се по-възрастна, отколкото му се беше сторило, поне с десет-петнадесет години по-голяма от него, но въпреки това хубава, с големи тъмни очи и малки пухкави устни, готови да се нацупят. „Или за целувка.“ Изсмя се и се подпря на тоягата.
— Стореното сторено. Надявам се, че не си се канила да ни създадеш неприятности.
Том заслиза от плевника, малко непохватно заради крака си, и Алудра премести поглед от Мат към него. Веселчунът си беше наметнал плаща — рядко се оставяше някой да го види без него, особено за първи път.
— Това е като в приказка — каза тя. — Спасена съм от един веселчун и един млад герой — тя изгледа навъсено проснатите на земята мъже — от тия, чиито майки са били свини.
— Защо искаха да те убият? — попита Мат. — Той спомена нещо за тайни.
— Тайните — произнесе почти като на някое от представленията си Том — за правене на фойерверки, освен ако не греша. — Вие сте Илюминаторка, нали? — Той се поклони изискано, завихряйки усърдно пъстрия си плащ. — Аз съм Том Мерилин, веселчун, както сигурно сте забелязали. — И почти между другото добави: — А това е Мат, неразумен младеж, който все си търси белята.
— Бях Илюминаторка — отвърна вдървено Алудра, — но тази свиня Таммуз провали едно представление за краля на Кайриен и едва не унищожи съборната палата на Гилдията. Но аз, аз бях Старшата на Съборната палата, така че Гилдията държеше мен отговорна. — Тонът и стана оправдателен. — Не издавам тайните на Гилдията, каквото и да разправя Таммуз, но нима трябва да умра от глад, след като мога да правя фойерверки? Вече не съм в Гилдията, така че законите й вече не ме засягат.
— Галдриан — промълви Том. — Е, той вече е един мъртъв крал и няма да види повече фойерверки.
— Гилдията — изпъшка тя уморено. — Всички едва ли не ме винят, че съм виновна за войната в Кайриен, сякаш оная бедствена нощ в палатата е причинила смъртта на Галдриан. — Том направи гримаса. — Май повече не мога да остана тук — продължи тя. — Таммуз и тия другите волове скоро ще се свестят и може да кажат па войниците, че съм окрала това, дето си го направих сама. — Тя измери с очи Том и Мат, мръщейки се на споходилата я мисъл, а после като че ли взе решение. — Трябва да ви се отплатя, но нямам пари. Имам обаче нещо, което може би струва колкото злато. Ако не и повече. Я да видим какво ще кажете.
Мат и Том се спогледаха озадачено, докато тя бръкна под брезента на колата. „Бих помогнал на всеки, който може да си плати.“ Стори му се, че в сините очи на Том блесна алчна светлинка.
Алудра отдели един вързоп от многото като него — късо дебело руло от тежък намаслен плат — сложи го на сламата на пода, развърза каишките му и го разгъна. По дължината му преминаваха четири реда джобове, като джобовете от всеки ред бяха по-големи от предишния. Във всеки имаше напоен с восък хартиен цилиндър, голям колкото дълбочината на джоба, а от цилиндърчетата висяха черни конци, за да могат да се издърпат.
— Фойерверки — каза Том. — Знаех си. Алудра, не бива да правиш това. Можеш да продаващ от тези неща достатъчно, за да преживееш повече от десет дни в някой хубав хан и да се храниш добре всеки ден. Е, навсякъде другаде освен в Арингил.
Коленичила до разгънатата мазна ивица плат, тя изсумтя.
— Я млъкни, дъртако. — Грубо обръщение, но го изрече дружелюбно. — Аз ли не мога да проявя благодарност? Елате насам и внимавайте.
Мат приклекна до нея възхитен. Беше виждал фойерверки два пъти в живота си. Амбулантите ги донасяха в Емондово поле срещу висока цена за Селския съвет. Когато беше десетгодишен, се бе опитал да среже един, на да види какво има вътре, и беше предизвикал голяма суматоха. Бран ал-Вийр, кметът, го беше напляскал, Дорал Баран, тогавашната Премъдра, го беше натупала с тоягата си, а баща му го напердаши с каиша, когато се прибра вкъщи. Никой в селото не искаше да му говори цял месец, с изключение на Ранд и Перин, а и те предимно го коряха, че е голям глупак. Той посегна да пипне един от фойерверките, но Алудра го плесна по ръката.