Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
Чу как Лин разбърква кафето си, после отпива, а накрая отговаря:
— Технически погледнато, да. Събудих се на пода в твоята стая. Напълно облечен.
— Да, усетих, че в стаята ми има някакъв мъж — заяви с престорено нехайство тя.
После вдигна менюто. Изтече цяла минута.
— Лин? Наистина ли казах на Пиер, че някой ден ще имам яхта, по-голяма от неговата?
— Дори няколко пъти! — отговори Лин.
Виктори кимна. Нищо чудно, че непрекъснато вижда пред очите си сбръчканото като преварен картоф лице на Пиер.
— Толкова ли беше… грозно? — продължи предпазливо.
— Точно тази част, не — обясни Лин. — Да, Пиер беше изненадан, вярно. Но не беше ядосан. Все още.
— Господи! — изписка тя и се облегна назад в стола си.
— Доколкото успях да преценя, ти бе решила да му сервираш „Специалитетът на Виктори Форд“! — продължи Лин, като сгъна вестника си.
— Ясно. И коя част по-точно го ядоса?
— Не съм много сигурен — отговори Лин и точно в този момент сервитьорът му донесе чиния с пържени яйца. — Може би онази част, когато му заяви, че жените ще завладеят света на модата и че само след десетина години той вече ще бъде архаизъм!
— Но това не е чак толкова лошо…
— Права си, не е. И, както изтъкнах по-късно, ти имаше основателна причина да се защитиш!
— Няма начин! — прошепна тя и започна да разтрива слепоочията си. — Сигурно съм имала.
— Защото онзи тип ти заяви, че щом вземеш парите му, би трябвало да спреш да работиш, да си намериш свестен мъж и да започнеш да раждаш деца!
— Божичко, колко гадно!
— Именно! Та аз се опитах да му обясня, че жените от Ню Йорк никак не обичат да им се говори по този начин!
— Обаче той не го прие добре, нали?
— Никак — отсече Лин. — Заяви, че му било писнало от бизнес дами и че целият свят бил вдигнал ръце от жени, преструващи се на мъже, и жени, носещи дипломатически куфарчета, и че жените всъщност трябва да си стоят вкъщи и да се оставят мъжете да се грижат за тях! — След тази тирада Лин направи кратка пауза и допълни: — Тези галски типове се държат понякога като истински селяни! Независимо какво твърди светът, французите са си такива!
— Е, много мило от твоя страна, че си ме защитил толкова всеотдайно! — обади се тихо Виктори.
— Не че ти имаше нужда от моята защита! Ти се представи доста добре и сама!
— Като тигрица ли? — попита тя, като пусна три бучки захар в чашата си.
— Направо го разкъса! И когато приключи с него, от този французин не беше останало нищо друго, освен локвичка шампанско!
— Но не съм го искала. Наистина!
— Не и според него. Стана и напусна празненството. Нацупен!
— Господи! — изрече пак Виктори. Довърши кафето си и си наля втора чаша. — Смяташ ли, че е бил… непоправимо ядосан? Така де, би трябвало да е бил наясно, че просто си спорим и че сме много пияни! Дали е чувствителен тип?
— Какво имаш предвид?
— Ами, само един много чувствителен мъж, все още не простил се с детството си, би напуснал демонстративно нормален, разгорещен спор! Обикновено подобно поведение значи само едно — че е разглезено дете и че изобщо не му харесва онова, което чува за себе си!
— Мисля, че точно това му каза и ти, долу-горе дума по дума — отбеляза кисело Лин.
Виктори простена. Идваше й да се скрие под масичката. Лин е прав. Да каже подобно нещо бе напълно в неин стил.
— Според мен той изобщо не остана доволен от чутото. Аз обаче се разсмях от сърце. Пиер Бертьой наистина е разглезено дете, та беше крайно време някой да му го каже в очите!
— Значи просто съм била права — отбеляза Виктори. — И мисля, че вече съм напълно готова да хапна и малко пържени яйца.
Мина още една минута. А после тя се извъртя рязко към него и с паника в гласа прошепна:
— Лин, той нали не беше… чак толкова ядосан? Така де, не чак толкова, че да откаже сделката?
— Мисля, че трябва да го попиташ лично — отвърна Лин и й се усмихна съчувствено.
Виктори стана от масичката, грабна телефона си и се втурна надолу по стълбите. Върна се само след няколко минути, но влачеща краката си едва-едва. Приседна на стола си. Лицето й изразяваше истински шок.
— Е? — обади се по едно време Лин.
— Каза ми, че било много добре, дето още не съм подписала договора, защото тази сделка била нещо, за което и двамата трябвало да си помислим повече.