Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
— Да не говорим за песните, на които може да ни научи — намеси се Гаскин.
— Не ми помагай да се пазаря, момче — подигравателно изръмжа Алег. — Имам усещането, че и така ще ми е достатъчно трудно.
Замислих се за момент.
— Предполагам, че мога да се присъединя… — Оставих края на изречението да увисне несигурно.
— Но? — погледна ме многозначително Алег.
— Но ще поискам три неща от теб.
— Хъмм, три неща. — Той ме измери с поглед. — Точно както в някоя история.
— Така ми се струва редно — настоях аз.
— Предполагам, че е така — колебливо кимна той. — А колко дълго ще пътуваш с нас?
— Докато никой не се противопостави на заминаването ми.
— Някой има ли проблем с това? — попита Алег, като се огледа наоколо.
— А ако поиска единия от фургоните? — обади се Тим.
Гласът му ме стресна — беше рязък и стържещ като две тухли, които се трият една в друга.
— Това няма да има значение, след като ще пътува с нас — сопна се Алег. — Фургоните така или иначе са си наши. И след като няма да може да си тръгне, освен ако ние не кажем…
Нямаше възражения. Двамата с Алег си стиснахме ръцете и се разнесоха одобрителни възгласи.
Кете вдигна халбата си.
— За Квоте и неговите песни! — извика тя. — Имам усещането, че ще си заслужава, каквото и да ни струва.
Всички отпиха и аз вдигнах чашата си.
— Кълна се в млякото на майка си, че никой от вас никога не е правил по-добра сделка от онази, която сключихте с мен тази нощ.
Това предизвика още по-възторжени реакции и всички отпиха отново.
Алег избърса уста и ме погледна право в очите.
— И така, кое е първото нещо, което искаш от нас?
— Всъщност това е дреболия — наведох глава аз. — Нямам собствена палатка и щом ще пътувам със семейството си…
— Не казвай нищо повече! — Алег размаха халбата си като някой крал, който раздава благодеяния. — Ще вземеш моята палатка, пълна с кожи и одеяла, дебели цяла педя! — Той махна към мястото край огъня, където седяха Френ и Джош. — Идете да му я разпънете.
— Няма нужда — възразих аз, — мога и сам да се справя.
— Замълчи. Това е добре за тях. Кара ги да се чувстват полезни. Като заговорихме за това… — Той махна на Тим. — Би ли ги довел?
Тим се изправи и притисна ръка към корема си.
— Ще го направя след малко. Ей сега се връщам. — Той се обърна и се отправи към гората. — Не се чувствам много добре.
— Така става, когато ядеш като животно на хранилка! — извика Ото след него, след което се обърна към нас: — Някой ден той ще осъзнае, че не може да яде повече от мен и след това да не му става лошо.
— Тъй като Тим е зает да клечи край някое дърво, аз ще отида да ги доведа — заяви Ларен с едва прикрито нетърпение.
— Тази вечер аз съм на пост — намеси се Ото. — Аз ще го направя.
— Аз ще ги доведа — раздразнено натърти Кете.
Тя изгледа другите двама втренчено и те седнаха обратно на местата си. После тя отиде зад фургона, който се намираше от лявата ми страна.
Джош и Френ се появиха от другия фургон с една палатка, въжета и колчета.
— Къде искаш да я сложим? — попита Джош.
— Това не е въпрос, който обикновено се задава на един мъж, не мислиш ли, Джош? — пошегува се Френ и сбута приятеля си с лакът.
— Имам лошия навик да хъркам — предупредих ги аз. — Вероятно ще искате да съм малко по-далеч от всички останали. Мястото между онези две дървета ми се струва подходящо.
— Искам да кажа, че при мъжете обикновено човек знае къде искат да им го сложат, какво ще кажеш, Джош? — продължи Френ, когато се отдалечиха и започнаха да опъват палатката.
Кете се върна минута по-късно, като водеше със себе си две очарователни млади момичета. Едната имаше слабо тяло и лице и черна, късо подстригана като на момче коса. Другата беше по-щедро закръглена, с къдрава златиста коса. Изглеждаха около шестнайсетгодишни и физиономиите и на двете бяха отчаяни.
— Запознай се с Крин и Ели — обяви Кете и посочи момичетата.