Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
— Чакай, чакай! — слиса се Кип. — Как са трили мастилото?
— Ако е на кожа, можеш да го остържеш. Често мажат почистеното място с нов слой от разтвора за избелване. Ако е на папирус, можеш да…
— Но аз не виждам никакви разлики между изтритите места и оставения текст. Не личи листовете да са били обработвани допълнително.
— Може да е направено преди толкова време, че разликата да не се забелязва.
— Тоест откъсите са заличени отдавна?
— Ако е имало определен период, когато някой е искал да се отърве от опасни писания в много документи…
— Например Службата по вероучение ли? По времето, когато е разпращала своите луксори?
Куентин кимна унило.
— Сигурно са измислили някакви съчетания на луксини, които са извличали мастилото от листовете. С удоволствие биха прилагали такива средства в борбата срещу ересите.
— Тези гадини… — процеди Кип. — Толкова време е минало, откакто са измрели, а още ни вредят.
Каза си, че ако Тея е живяла в онова време, луксорите са щели да я изгорят като еретичка.
— Да оставим това — махна с ръка Куентин. — Ето пророчествата, които събрах. После искам да ти кажа още нещо.
Кип прочете:
— Воюва срещу, наклонена черта, бори се с, наклонена черта, убива? — проточи озадачено.
— Това е мой превод. Съжалявам. Тежко за осмисляне. Дали означава, че е импулсивен? Може би убива, без да обмисли предварително действията си?
— Всички ли са толкова зле? — попита Кип.
Веднага долови, че е засегнал Куентин.
— В някои от тези езици контекстът е много важен, но необходимите за разбирането му части са заличени нарочно. Някой го е направил с ясната цел смисълът на целия текст да не бъде открит.
Кип погледна Куентин.
— Това е тъпо. Какъв е този джин?
— Те са духове. И то могъщи. Полубогове, да речем.
— Сигурен ли си, че пророчеството е за Светлоносеца?
— Да. Вярно, не е като всеобщите песнопения или лъвовете, играещи сред агнета.
— Само това ли е останало? Не ни е много полезно.
— Прометейско ли? — не разбра Кип.
Дали не беше дума от старорутгарски?
— Обикновено е определение за онзи, който прибягва до насилие с добри намерения. Навява мрачни чувства, нали? Но ти още не си видял най-доброто.
Кип се взря. Само заглавие: „За дара на светлината“.
— Ами… чудесно, Куентин. Но къде е стихотворението?
— Не, само това е. Но я виж сега! — Луксиатът доближи книгите една до друга. — Преводът е неправилен, затова не е заличен. Пропуснали са го. Тази падежна форма обикновено означава „за дара на светлината“, но може да се разбира и като „за дарителя на светлина“.
— Гледаш ме, все едно очакваш да ме озари откровение — изсумтя Кип.
— В езика на оригинала обичайната конструкция би трябвало да е doniae luxi. Но редът на думите няма значение освен за открояване на смисъла. Тук е luxi doniae.
— Все още не…
— Преди векове парийското произношение е отстъпило пред рутгарското и luxi вече било транскрибирано като luci.
— Пак не…
— Luci doniae. Което в именителен падеж е… Хайде де! Все едно да обяснявам какво е смешното в някой мръсен виц.
— Ох… Луцидоний! Значи стихотворението е озаглавено „За Луцидоний“? И какво означава това?
Въодушевлението на Куентин се изпари.
— Е, не знам. Все пак разбираме, че Светлоносеца някак е свързан с Луцидоний. Даряващия светлина и Светлоносеца? Дали не са един и същ човек? Ами ако Светлоносеца вече е бил на този свят?
— И никой не е забелязал?
— Всички са забелязали Луцидоний. Той е променил… целия свят.
— Но не са забелязали, че е същият човек, за когото изричат пророчества?