Разбитото око

В очите на Ейрени се събираха сълзи и Гавин не знаеше дали си спомня онези, които умряха през онзи ден, или от какво се е лишила начело на своя род, или Фелия Гайл, чието скъпоценно приятелство бе загубила.

— Тя… спомена ли за мен? Накрая?

Добре е човек да отбягва най-изкусителните лъжи. Така доказва честността си. Гавин бавно завъртя глава.

— Съжалявам. Имахме… съвсем малко време. Цветния принц беше буквално пред прага, трябваше да браним града. Онова Освобождаване беше много… припряно.

Убеди я. Оролам беше свидетел, че я убеди! Щеше да се измъкне въпреки всичко от килията и да се изкатери до самото небе. Щеше да усети слънчевата топлина на лицето си. За Гавин Гайл нямаше нищо непосилно. Разчиташе не само на магията си. Светът не бе познавал досега друг като него. Можеше да се мери със самия Луцидоний. Той беше бог…

— Лейди Маларгос, върни ми свободата. Аз ще победя в тази война и ще ти се отплатя за всичко, което ти дължа, а Цветния принц ще си плати с кръв.

Но тогава вратата се отвори и влезе не кой да е от някогашните приятели, любовници и врагове на истинския Гавин, а онази сред тях, която съчетаваше и трите качества — нукабата на Пария. Носеше обикновени дрехи, каквито една парийска благородница си позволява само у дома сред своите придворни дами и евнуси. Това подсказа на Гавин, че тя е почитана гостенка и близка приятелка на Ейрени Маларгос. Носеше чехли със скъпоценни камъни, шалвари до средата на прасците, стегнати с пояс от брокат с дълъг увиснал край, тънка блуза с дълбоко деколте и елек, подчертаващ гърдите ѝ и украсен със същото изобилие скъпоценни камъни, което се виждаше веднага в няколкото огърлици и по хлабаво вързаната на главата ѝ кърпа.