Врагът на Господа

До гуша ми дойде. Може би душата на мъртвата ми дъщеря влезе в мен в този момент, защото почти без да мисля, тръгнах напред и свалих колана на меча. Извадих Хюелбейн, хвърлих го на земята и сгънах кожения колан на две. Мордред ме гледаше и немощно протестираше, докато приближавах. Никой не понечи да ме спре.

Стигнах до своя крал, застинах за миг, после силно го ударих през лицето с двойния колан.

— С това не ти връщам ударите, които ти ми нанесе — казах аз, — това е за дъщеря ми, а това — отново го ударих този път още по-силно — е задето не успя да изпълниш клетвата си да пазиш своето кралство.

Копиеносците завикаха в знак на одобрение. Долната устна на Мордред трепереше, както навремето когато трябваше да понася всичките тези тежки наказания като дете. Бузите му бяха почервенели от ударите, а под едното му око се появи струйка кръв. Той докосна с пръст кръвта и се изплю в лицето ми.

— Ще умреш за това — обеща ми Мордред, после побеснял от гняв се опита да ме удари. — Как можех за защитавам кралството? — викна срещу мен. — Ти не беше там! Артур не беше там — отново се опита да ме удари и аз отново спрях удара му с ръка и вдигнах колана да му отвърна.

Ужасен от поведението ми, Артур ме дръпна настрани. Мордред тръгна след нас, вдигнал юмруци срещу мен и тогава един черен жезъл се стовари върху ръката му. Вбесен той се обърна срещу своя нов нападател.

Но това беше Мерлин, който се извисяваше над ядосания крал.

— Удари ме, Мордред — каза тихо друидът — и ще те превърна в крастава жаба и ще нахраня с теб змиите в Анун.

Мордред се втренчи в друида, но замълча. Опита се да блъсне жезъла настрани, но Мерлин го държеше здраво и с върха му изтласка краля отново към стола.

— Кажи ми, Мордред — последен тласък и кралят седна в стола си — защо изпрати Артур и Дерфел толкова далеч?

Мордред завъртя глава. Страхуваше се от този нов изправен и невероятно висок Мерлин. Той познаваше Мерлин като крехък старец, който постоянно се грее под слънцето в дворцовата градина в Линдинис, а този събуден за нов живот Мерлин с вчесана и сплетена брада го ужасяваше.

Мерлин вдигна жезъла и го стовари върху масата.

— Защо? — попита той кротко, когато ехото от удара затихна.

— За да арестуват Лайгесак — прошепна Мордред.

— Ти, сгърчен малък глупак — каза Мерлин. — Дете да бе изпратил, щеше да арестува Лайгесак. Защо изпрати Артур и Дерфел?

Мордред само завъртя глава.

Мерлин въздъхна.

— Много време вина, млади Мордред, откакто за последен път правих по-големи магии. За съжаление малко съм позагубил опита си, но смятам, че с помощта на Нимю, мога да превърна урината ти в черна гной, която ще те жили като оса всеки път когато пикаеш. Мога да ти размътя мозъка, доколкото го имаш, мога и да накарам твоята мъжественост — и жезълът внезапно затрептя пред слабините на Мордред — да се смали до размера на бобено зърно. — Всичко, което мога да направя, Мордред, и всичко, което ще направя с теб, ако не ми кажеш истината. — Мерлин се усмихна и в тази усмивка имаше повече заплаха отколкото в насочения жезъл. — Кажи, скъпо момче, защо изпрати Артур и Дерфел в лагера на Кадок?