![Блудната дъщеря [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/4/bludnata-dshcherya-bg-download.jpg)
Блудната дъщеря [bg]
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Каин и Авел #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545855283
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Блудната дъщеря [bg]». Краткое содержание книги:
Джефри Арчър има дарба за разплитане на историята, която може да се определи единствено като гениална. Дейли Телеграф
— Глупачка! — изкрещя той. — Защо не си послушала Ралф? Никога нямаше да ни вкара в тази беля.
— Знам точно какво би направил държавният секретар при така възникналите обстоятелства — студено каза Флорентина.
— Генерал Диксън — каза президентът, като й обърна гръб. — Какво е точното разположение на силите?
Генералът започна да разяснява ситуацията. Светлините на картата зад него проблясваха непрекъснато — показваха последното разположение на руските войски.
— След шестнадесет минути бомбардировачите F-111 ще бъдат над вражеска територия.
— Свържете ме с президента на Пакистан — каза Паркин и удари с юмрук по масата.
— Чака на линия — спокойно каза Флорентина.
Президентът грабна слушалката, наведе се над масата и заговори с конфиденциален тон:
— Съжалявам, че се получава така, но нямам друг избор освен да отменя решението на вицепрезидента. Тя не разбира пълните последствия от действията си. Не искам да оставате с впечатление, че ви изоставяме. Бъдете сигурен, че ще уредим мирно изтегляне на руските войски от територията ви при първа възможност.
— За бога, не можете да ни изоставяте точно сега! — възкликна Бхуто.
— Трябва да направя онова, което е най-добро за всички ни — отвърна Паркин.
— Както направихте с Афганистан.
Паркин игнорира думите му и тресна слушалката.
— Генерале?
— Да, сър — пристъпи напред Диксън.
— Колко време остава?
Генералът погледна малкия електронен часовник, окачен на тавана.
— Единадесет минути и осемнадесет секунди.
— Сега ме чуйте, и то внимателно. Вицепрезидентът си е позволила прекалено много в мое отсъствие и трябва да намеря начин да се измъкна от цялата тази каша, преди да са се разхвърчали лайна. Генерале, смятам, че ще се съгласите.
— Напълно, господин президент, но при тези обстоятелства бих се придържал към сегашното положение.
— Има и други съображения, които отиват далеч отвъд военните. Така че искам да…
Някакъв останал незабелязан досега полковник в дъното на залата нададе вик. Всички млъкнаха, дори президентът.
— Какво има?! — изкрещя Паркин.
Погледите на всички се насочиха към полковника.
— Руският флот обръща и се насочва на юг — прочете шифрограмата той.
Президентът остана без думи.
— Самолетите МИГ-25 и СУ-7 отлитат на северозапад към Москва — продължи полковникът.
В залата се раздадоха радостни възгласи. Телексите изплюха потвърждение на съобщението.
— Генерале — обърна се Паркин към председателя на съвета на началник-щабовете, — ние победихме. Днес е триумфален ден за вас и за Америка. — Той се поколеба, след което добави: — Искам да ви кажа, че съм горд, че изведох родината си от смъртна опасност.
Никой в Оперативната зала не се разсмя.
— Поздравления, господин президент — побърза да се обади Брукс.
Всички отново нададоха радостни викове, а неколцина членове на екипа отидоха да поздравят Флорентина.
— Генерале, върнете момчетата. Изпълниха фантастична операция. Поздравления, вие също свършихте страхотна работа.
— Благодаря, господин президент — каза генерал Диксън. — Но според мен похвалите заслужава…
Президентът се обърна към Ралф Брукс.
— Това е повод за празнуване, Ралф. Всички ще помним този ден до края на живота си. Денят, в който показахме на света, че с Америка шега не бива.
Флорентина стоеше в ъгъла, сякаш нямаше нищо общо със случилото се в тази зала. Излезе няколко минути по-късно, след като президентът продължаваше да не й обръща внимание. Върна се в кабинета си на първия етаж и прибра папката, затръшна чекмеджето и си отиде вкъщи. Нищо чудно, че Ричард никога не би гласувал за демократ.
— Един джентълмен ви очаква от седем и половина — бяха първите думи на иконома, когато Флорентина се прибра в дома си на Обзърватори Съркъл.
— Боже мили! — възкликна тя и забърза към дневната.
Едуард се бе излегнал със затворени очи на канапето пред камината. Тя го целуна по челото и той незабавно се събуди.
— А, скъпа. Несъмнено си спасявала света от катастрофа, нали?
— Нещо такова — отвърна Флорентина и закрачи из стаята, докато му разказваше за случилото се в Белия дом. Едуард никога не я бе виждал толкова разгневена.