Блудната дъщеря [bg]

— Частен „Боинг-737“, собственост на Марвин Шнайдер от „Блейд Ойл“.

— Може ли да влезе в кодираната национална командна система оттам?

Отговор не последва.

— Чу ли ме какво казах? — рязко попита тя.

— Да — отвърна Ралф. — Обаче самолетът няма напълно обезопасен канал.

— Да не искаш да кажеш, че всеки радиолюбител може да се включи и да слуша разговора между президента и шефа на началник-щабовете?

— Да — призна Ралф.

— Ще се видим в Оперативната зала — каза Флорентина и тресна слушалката.

Излезе от кабинета си — почти тичаше. Двама изненадани агенти побързаха да я последват надолу по тясното стълбище с портретите на бивши президенти по стената. Вашингтон се втренчи в нея в края на стълбите, преди Флорентина да завие към широкия коридор, водещ към Оперативната зала. Пазачът вече бе отворил вратата към секретарското отделение. Тя мина през помещението с тракащи телекси и шумни пишещи машини, докато следващият пазач отваряше покритата с дъбови панели врата към самата зала. Двамата й телохранители останаха отвън.

Ралф Брукс седеше в президентското кресло и даваше нареждания на група военни. Четири от останалите девет места около заемащата почти цялото пространство маса вече бяха заети. Вдясно от Брукс седеше министърът на отбраната Чарлз Селоувър, а до него се бе настанил директорът на ЦРУ Пол Роув. Срещу тях бяха председателят на съвета на началник-щабовете генерал Диксън и съветникът по националната сигурност Майкъл Брюър. Вратата в дъното, водеща към свързочния отдел, бе широко отворена.

Брукс се обърна към нея. Флорентина никога не го бе виждала без сако и с разкопчана риза.

— Без паника — каза той. — В течение съм на всичко. Убеден съм, че руснаците няма да предприемат никакъв ход преди да се върне президентът.

— Не мисля — отвърна Флорентина. — Докато президентът отсъства по необясними причини, трябва да сме готови за всичко от тяхна страна.

— Е, това не е твой проблем, Флорентина. Президентът ме остави да контролирам всичко.

— Напротив, мой проблем е — твърдо каза Флорентина и отказа да заеме предложеното й място. — В отсъствието на президента аз поемам отговорността по всички военни въпроси.

— Чуй ме добре, Флорентина. Аз командвам тук и не искам да се намесваш.

Тихият шум от разговорите в стаята изведнъж замря. Брукс и Флорентина се гледаха ядно. Тя вдигна най-близкия телефон.