![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Какво е това?
Истината бе, че изглеждаха като приковани по местата си благодарение на сцената с убийствените умения на новодошлата.
След като преля в себе си скорошното минало на старшата света майка и го прибави към останалото от предишното Споделяне, Мурбела се изправи.
Елпек видя смъртта в очите й и отстъпи крачка назад, преди да направи опит да се защити. Знаеше, че е опитна и опасна, но не и за този демон в черна роба. Нещата приключиха със същата смайваща бързина, сразила Логно и помощниците й, след удар с крак в ларинкса. Възрастната почитаема мама се просна напреко върху мъртвата Одрейди.
Мурбела огледа още веднъж останалите живи, след което сведе за миг очите си към тялото на светата майка.
Дар, в известен смисъл заслугата е и моя. Както и на теб!
Завъртя дълбоко вляво и вдясно главата си, обмисляйки последствията:
Одрейди е мъртва. Да живее старшата света майка! Да живее и височайшата почитаема мама! И нека небесата закрилят всинца ни.
Насочи мислите си към предстоящото за свършване. Последвалите една след друга смърти бяха отворили огромен дълг. Изпита нужда да си поеме дълбоко дъх. Още един Гордиев възел.
— Освободете Тег — разпореди се тя. — Почистете възможно най-бързо тук. Някой да ми донесе подходяща роба!
Заповедите бяха дадени от височайшата почитаема мама, но скочилите да ги изпълнят доловиха присъствието и на Другата в нея.
Онази, която й донесе червена роба с умело изработена украса на дракони от су-камъни, я държеше на почтително разстояние от себе си. Масивна жена с едра кост и квадратно изсечено лице. Жестоки очи.
— Помогни ми — каза Мурбела, а когато жената направи опит да се възползва от моментната близост, за да атакува, беше шумно зашлевена.
— Ще опиташ ли пак?
Този път мина без номера.
— Ставаш първи член на Съвета ми — обяви Мурбела. — Името ти?
— Анжелика, височайша почитаема мамо.
Нали видя! Първа аз се обърнах към теб с пълната ти титла. Възнагради ме.
— За награда ти давам високия пост и те оставям жива.
Подходяща реакция за почитаема мама. И приета като такава. Когато Тег доближи до нея, разтривайки ръцете си, захапани дълбоко от шигъровата жица, някои от почитаемите мами се опитаха да я предупредят:
— Знаеш ли, че този може…
— Сега служи на мен! — прекъсна ги и продължи с подигравателните нотки от гласа на Одрейди. — Не е ли така, Майлс?
Той й отправи мрачна усмивка на възрастен мъж с детско лице и каза:
— Интересни времена, Мурбела.
— Дар обичаше ябълките — рече тя. — Погрижи се да е така, както трябва.
Тег кимна утвърдително. Да я върне обратно в ябълкова градина-гробище. Не че ценните градини на „Бин Джезърит“ щяха да оцелеят дълго в пустинята. Но си струваше някои традиции да продължат, докато все още е възможно.
„На какво учат Свещените Случайности? Бъди устойчив. Бъди силен. Бъди готов за промяна, за нещо ново. Трупай многостранен опит и го преценявай с помощта на неизменното естество на нашата вяра.“