Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Първо — с Гласа. Да ги разтърси студена тръпка отвътре.

— Виждам, че преценката ви за „Бин Джезърит“ не струва почти нищо. Толкова горди се чувствате с доводи, които тези жени са чували достатъчно често, така че думите ви предизвикват единствено досада.

Изреченото бе поднесено с разяждащ нервите контрол на гласните струни, който изпълни очите на Логно с оранжеви петънца, но в същото време сякаш я обездвижи.

Мурбела не бе привършила с нея:

— Възприемаш се като могъща и мъдра личност. И то само защото едното качество е свързано с другото и го поражда, така ли? Какъв идиотизъм! Ти си изпечен лъжец, който иска да излъже и себе си.

Тъй като Логно не помръдна от мястото си въпреки атаката, на която бе подложена, стоящите около нея започнаха да се отдръпват встрани, оставяйки й свободно пространство, което сякаш казваше:

Цялата е твоя. Без остатък.

— Умението ти да лъжеш обаче не скрива лъжите — продължи Мурбела, като удостои с презрителен поглед и стоящите зад Логно. — А вие сте се запътили към скорошно изчезване, подобно на доста познати ми от Другите Памети. Проблемът ви е, че сте избрали адски дълго умиране. Неизбежно, но толкова отегчително! Осмеляваш се да се наричаш височайша почитаема мама! — Тя отново се обърна към Логно. — Всичко при теб е като клоака. Без каквото и да е, което да напомня за стил.

Чашата преля. Логно атакува със заслепяващата бързина на разсичащ удар напред с лявото ходило, Мурбела го сграбчи, сякаш улови носен от вятъра лист, и продължи движението, превъртайки нападателката като млатило за вършитба, при което черепът й се превърна в пихтия на пода. Без да спира, направи пирует — левият й крак почти отнесе главата на почитаемата мама, която стоеше отдясно на Логно, а дясната й ръка премаза гърлото на стоящата отляво. Всичко свърши във времето на два сърдечни удара.

Оглеждайки сцената със съвсем леко учестено дишане (за да ви покажа колко е лесно, сестри!), Мурбела почувства силния шок на онова, което не можеше да не се случи. Одрейди лежеше на пода пред Елпек, която очевидно бе изпълнила без колебание очакваното от нея. Прегьнатият врат на старшата майка и отпуснатото и тяло говореха, че е мъртва.

— Направи опит да се намеси — рече Елпек.

Тъй като бе убила света майка, очакваше да получи шумна похвала (сестра, все пак!). Но реакцията на Мурбела бе доста по-различна. Тя коленичи до Одрейди и притисна главата си до нейния труп, оставайки в това положение сякаш цяла вечност.

Оцелелите почитаеми мами размениха неразбиращи погледи, но не се осмелиха да помръднат.