Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
В крайна сметка изследователската дейност, законодателната дейност и оформянето на общественото мнение около тази теория продължили почти половин век. Онези, които поставяли теорията под съмнение, били осмивани и заклеймявани като реакционери, слепи за реалността или просто неуки. Но от днешната ни гледна точка, най-изненадващото е, че толкова малко хора са се противопоставили.
Днес ние знаем, че тази известна теория, която получила толкова голяма подкрепа, е била чисто и просто псевдонаука. Кризата, която предсказвала, просто не съществувала. И действията, предприети в името на тази теория, са били морално погрешни и дори престъпни. Защото накрая довели до смъртта на милиони хора.
Тази теория била евгениката и историята й е толкова ужасна — и толкова срамна за активните й поддръжници, — че днес рядко се говори за нея. Но това е история, която всеки гражданин трябва да познава добре, за да не се повторят ужасите.
Теорията на евгениката гласяла, че в генетичния фонд предстои криза, която щяла да доведе до израждането на човешката раса. Най-качествените човешки същества не се размножавали толкова бързо, колкото по-низшите — т.е. чужденците, имигрантите, евреите, дегенератите, неспособните и „слабоумните“. Франсис Галтън, уважаван британски учен, пръв пише по този въпрос, но после идеите му били подети и разпространени в неподозирани и нежелани от него мащаби. Били възприети от много американци с научно призвание и от още повече, които нямали никаква склонност към науката, но пък се тревожели заради имиграцията на по-низши раси в началото на двадесети век — „опасни човешки вредители“, представители на „надигащата се вълна от малоумници“, които тровели най-доброто от човешката раса.
Евгениците и противниците на имиграцията обединили сили с идеята да сложат край на това. Планът бил да се идентифицират индивиди, които били слабоумни — голяма част от евреите били смятани за такива, а също много чужденци и чернокожи — и да се преустанови размножаването им, като бъдат държани изолирани в специални заведения или чрез стерилизация.
Както казва Маргарет Сангър: „Да се плодят безполезните за сметка на полезните е крайна жестокост… няма по-голямо проклятие за бъдещите поколения от това да им завещаем растящо население от имбецили“. Говори също за тежестта да се носи „този мъртъв товар от човешки отпадък“.
Тези възгледи били широко разпространени. Хърбърт Уелс говори за „неуки пълчища от долнокачествени граждани“. Теодор Рузвелт казал, че „не е в интерес на обществото да позволи на дегенератите да се размножават“. Лутър Бърбанк: „Стига сме позволявали на престъпниците и нищожествата да се плодят“. Джордж Бърнард Шоу казал, че само евгениката ще спаси човечеството.
В това движение имало неприкрит расизъм, например в текстове като: „Надигащата се цветна вълна срещу бялото световно превъзходство“ от американския автор Лотроп Стодард. По онова време обаче расизмът се смятал за незначителен аспект от усилията за постигане на една благородна цел — подобрението на човешката раса в бъдеще. Именно тази авангардна идея привлякла най-либералните и прогресивни умове на цяло едно поколение. Калифорния била един от двайсет и деветте американски щата, приели закони, позволяващи стерилизацията, но се оказала най-далновидната и ентусиазираната — в Калифорния били стерилизирани повече хора от всяко друго място в Америка.
Евгеничните изследвания били финансирани от фондацията Карнеги, а по-късно и от тази на Рокфелер. Последната била толкова активна, че дори след като центърът на евгеничните усилия се преместил в Германия и се пристъпило към обгазяване на пациенти от психиатричните заведения, фондацията Рокфелер продължила щедро да финансира германските учени. (Макар това да не станало обществено достояние, от фондацията финансирали изследванията и през 1939-а, само месеци преди началото на Втората световна война.)
От двайсетте години на двадесети век американските евгеници завиждали на германските, които им били отнели водещата роля в движението. Германците постигали забележителни успехи. В съвсем обикновени на вид къщи били водени, един по един, „умствено дефектни“ индивиди за интервюта, а след това ги отвеждали в задна стаичка, която в действителност представлявала газова камера. Там те били обгазявани с въглероден окис, а труповете били изгаряни в малки крематориуми в задния двор.
По-късно тази програма била разширена в огромна мрежа концентрационни лагери, разположени близо до железопътни линии, за да се улесни транспортирането и избиването на десет милиона нежелани човешки същества.