Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс свърна по една още по-тясна уличка и се приближи към една едва забележима полуотворена врата в дъното. До вратата бе спряла малка каручка и някаква прегърбена жена товареше нещо.

Джеймс извади кинжала и го обърна така, че да остане скрит в ръкава му. Когато се приближи на една ръка разстояние от жената, спря и подвикна тихо:

— София?

Жената се извърна и изправи гръб. Едва сега Джеймс си позволи да се поотпусне. Жената пред него имаше посивяла коса, сред която се мяркаха редки черни кичури, колкото да припомнят за истинския й цвят на младини. Тя протегна ръка, сякаш се готвеше да го спре. Миг по-късно от устните й се отрони облекчена въздишка.

— Джими! Изкара ми акъла. От пет години не съм те виждала.

Джеймс застана до каручката и погледна към полуотворената врата.

— Тръгваш ли си?

— Веднага щом натоваря.

— Накъде ще поемеш?

— Не зная, а и не съм сигурна, че искам някой в Крондор да го знае.

Джеймс огледа лицето й. Не беше застаряваща красавица — по-скоро на младини бяха определяли чертите й като конски, — но в позата и осанката й се долавяше спотаена сила, която й бе спечелила цял легион от верни и нерядко заможни любовници. Но основният й занаят беше друг — заклинания, магии, чародейства, вълшебни отвари, заради които бе живяла доста самотно, ако се изключеха неколцина верни приятели — между които и Джеймс.

— Нямам нищо против, щом си решила да изчезнеш — заговори той, — но все пак би ли ми казала защо го правиш?

— Сигурно си чул за убийствата, Джими. Не може да не знаеш, след като си човек на принца.

— Да не се боиш, че може да се присъединиш към партията на мъртъвците?

Тя кимна.

— Може би не си забелязал, но по-голямата част от убитите, които не са били членове на Гилдията на крадците, са практикували моя занаят.

— Магьосници? — попита Джеймс внезапно заинтригуван.

— Петима от най-добрите, доколкото ми е известно. Имената им сигурно няма да ти говорят нищо, защото са известни сред ограничен кръг. Ние не сме обществени фигури като онези от Звезден пристан. Някои от нас предпочитат да работят инкогнито.

— А останалите?

— Занимават се с неща, на които все още не се гледа с добро око сред хората.

— Черна магия?

— Нищо чак толкова зловещо. По-скоро помощ, когато някой търговец помоли товара със зърно на конкурента му да изгние, или комарджия има нужда от солидна печалба. Сред нас има такива, които винаги са готови да откликнат на подобна молба.

— Срещу известно заплащане естествено.

София кимна и каза:

— Джеймс, някой избива магьосниците на Крондор.