Сделката на капитан Ворпатрил

След последния му доклад тоест, което означаваше, че част от информацията ще е нова и за Грегор. Императорът подкани с жест Галени да застане отпред и се опря на катедрата.

Дъв застана до масата с комтаблото спокойно като университетски преподавател с многогодишен стаж. Огледа слушателите си с почти толкова любопитство в погледа, с колкото го гледаха и те.

— Прегледах документите и записите, останали от строежа на централата на ИмпСи отпреди близо осемдесет години, и успях да проследя офицера, който е подписал доклада за инспекцията на бункера, някой си капитан Гео Фарос. Бил е на служба в ИмпСи; за инспекцията на бункера към него е бил прикрепен помощник от инженерния корпус, сержант Влад Норман. Месец по-късно и двамата, заедно с още трима цивилни служители, загинали при трудова злополука на строежа, когато, според извършената впоследствие проверка, два етажа в процес на изграждане се сринали заради неправилно оразмеряване и инсталиране на сглобките. „Шашма“ — този, ъъ, строителен термин е подчертан в доклада. С двойна черта.

Полковник Ото, на третия ред, вдигна заинтригувано вежди и кимна. Галени му кимна на свой ред, като аналитик на аналитик, след което продължи:

— Във връзка с тази злополука и по подозрение в неоторизирани икономии на материали император Юри, по препоръка на своя архитект, наредил ръководителят на строежа да бъде обесен, а всички сглобки на трегерите да бъдат подсилени тройно, но това е друга история.

— Аха, доброто старо време — измърмори Ото. Не стана ясно дали го казва с ирония, или с носталгия.

— Има две възможни обяснения защо бункерът и неговото, ако позволите да отбележа, изумително съдържание са останали встрани от вниманието на ИмпСи. Възможно е Фарос и Норман просто да са претупали инспекцията, било от мързел, било притиснати от кратките срокове. Решили са, че бункерът, изграден трийсет години по-рано, едва ли съдържа нещо интересно или опасно. По онова време строежът вече бил надхвърлил и бюджета, и сроковете за изпълнението си — последвалата история със сглобките на трегерите вероятно е била резултат от същото изоставане, — затова тази хипотеза не може да бъде отхвърлена напълно. Второто възможно обяснение е, че Фарос и Норман са открили какво има в бункера и са решили да премълчат новината, та на някакъв по-късен етап да се върнат и да изнесат част от него за лично облагодетелстване. Военното досие на Норман е безупречно, но и изкушението, както вече знаем, е било голямо. При Фарос такъв вариант изглежда още по-правдоподобен — по онова време нещата около Юри вече започвали да намирисват, а той, поради поста си, е бил в позиция да наблюдава въпросното вмирисване отблизо, така че лесно е могъл да се изкуши — било от алчност, било от страх, било и от двете — да подсигури бъдещето си по този алтернативен начин.

— Вие кое обяснение смятате за по-правдоподобно? — попита Грегор.

Галени поклати глава.

— Когато изследваме историята, най-интересният въпрос е „Какво са си мислили онези хора?“. Уви, той често е и най-трудният. Освен ако в процеса на разследването не изскочат някакви нови документи, ще можем да разчитаме единствено на догадки, а те нямат научна стойност.